Григор Димитров загуби пътя си
Димитров е лицето, но не и водачът на новата вълна в тениса
"В третия сет очевидно не бях достатъчно фокусиран, но от друга страна не бива да унивам толкова от поражението. Това е процес и трябва да се концентрирам върху нещата, които трябва да подобря в играта си", гласеше рутинният коментар на Григор Димитров след абсурдния начин, по който позволи на световния №169 Райън Харисън да му вземе сет на нула и да го свали от трона в Акапулко със 7:5, 4:6, 6:0.
Несъмнено във фразата "това е процес", която треньорът му Роджър Рашийд толкова обича, има сериозна доза истина, но за Григор това е процес, в който българинът губи идентичността си на корта.
Когато австралийският специалист влезе в щаба му, между името на Димитров и определението "суров талант" имаше дебел знак за равенство.
Рашийд наложи повече дисциплина в играта на българина, изчисти стила му от паническото търсене на почти невъзможни удари в трудните моменти и подобри сериозно кондиционната му подготовка.
Първоначалната комбинация между търсенето на повече стабилност и досегашния агресивен (на моменти граничещ с безрасъден) стил на Григор изкова страхотни резултати - три титли на три различни настилки, четвъртфинал на Australian Open и полуфинал на Уимбълдън.
След гръмкия успех на "свещената трева" Димитров постепенно започна да губи пътя си.
Tweeeet me!Но след гръмкия успех на "свещената трева" Димитров постепенно започна да губи пътя си и от №8 в света и №5 в годишната ранглиста, той завърши сезона като №11 при мъжете и остана извън финалния Мастърс в Лондон.
Въпреки това годината очевидно беше най-силната в професионалната кариера на Димитров и именно страхотните успехи до Уимбълдън донякъде прикриха зараждащата се криза.
След още няколко месеца на съвместна работа с Рашийд обаче е очевидно - Григор е един от най-добре подготвените физически тенисисти, характерът му е по-корав, но усетът му за правилните решения на корта е притъпен.
Димитров играе твърде дефанзивно спрямо собствените си идеи за стила му и често се вижда, че се колебае. Колебае се кой удар да избере, как да постъпи в разиграването и в резултат закъснява с отиграването си и губи точката.
По-коравият му характер на корта не е достатъчен да компенсира пробойните в играта му срещу големите играчи, което ясно пролича при поражението от Анди Мъри на Australian Open.
Защото Григор вече не вярва в играта си. Затова допусна шотландецът да го обърне от 2-5 до 7-5 в четвъртия сет в Мелбърн, затова в два последователни мача в Акапулно загуби сет, след като водеше с 5-4 и 40-0 на свой сервис.
Самочувствието на тенисистите се основава на тренировките и играта им, а Григор губи тази почва под краката си. В момента българинът няма и оръжие, на което винаги може да разчита.
При разочарованието от Харисън той вкара едва 50% първи сервис, който през немалка част от миналия сезон беше печелившият му жокер. Бекхендът му продължава да е повече рисков, отколкото печеливш удар, форхендът и волетата също не са на очакваното ниво за член на Топ 10.
Объркването на Димитров си личи и в решенията му извън корта. Вместо да опита да прекара повече време в тренировки, за да опита да се приспособи към мощният вятър и високата влажност в Акапулко, Григор избра да 35-метров скок в Тихия океан, който е изключително опасен за непрофесионалист.
И докато с подобни каскади той все още е най-популярното лице на "следващата вълна" в тениса, към която се причисляват тенисисти като Раонич, Нишикори и Кирьос, Димитров вече е далеч от образа на неин водач.
Защото водачът трябва да показва пътя към върховете на ранглистата. А в момента Григор определено загуби своя.
0 коментара