Петте най-велики отбора в историята на Аякс

Имало едно време един клуб в Ниската земя. Първоначално дори не бил част от елита. Бащите-основатели се опитвали да спечелят градския турнир „Златният кръст“ и само си мечтаели да влязат в първа дивизия.

До 1910 г. клубът се оправял без треньор. Първият, назначен на този пост, по традиция дошъл от Британските острови – ирландецът Джон Кируен.

За първи път отборът се озовал в най-силния местен турнир през 1911 г., когато сменил фасона на екипите и започнал да играе с бели фланелки с вертикална червена ивица и бели гащета...

60 години по-късно Аякс и подхранваният от амстердамци национален тим на Холандия правят истинска революция във футбола. В средата на 90-те бяло-червените изживяват кратък ренесанс.

Днес реалностите в играта са такива, че някогашният колос от Амстердам влачи жалко съществуване на европейската сцена и се е превърнал в доставчик на първокласни играчи за големите акули в бизнеса.

Все пак историята на Аякс и легендите му си заслужава да бъде припомняна отново и отново, защото на пръсти се броят клубовете, личностите, отборите и поколенията, оставяли толкова ярка диря в световния футбол.

Руският сайт „Спорт сегодня“ пусна класация на петте най-велики формации в историята на амстердамци. Очаквайте също в скоро време и материали посветени на отбора от 1995, както и на легендарния състав от 1973 г.

АЯКС НА ВАН БАСТЕН И РИЙКАРД (1985-1987)

УСПЕХИ: КНК, 2 Купи на Холандия,
ТРЕНЬОР: Йохан Кройф
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Арнолд Мюрен, Джон ван’т Шип, Арон Винтер, Роб Вичге, Ян Ваутерс

Съставът във финала за КНК през 1987 срещу Локомотиве (Лайпциг) (1:0): Стенли Менцо – Сони Силой, Франк Верлат, Франк Рийкард, Петер Буве – Ян Ваутерс – Арон Винтер, Арнолд Мюрен (Шолтен) – Джон ван’т Шип, Марко ван Бастен, Роб Вичге (Бергкамп)

През 1985 г. в Аякс за пореден път се завръща бунтовният гений Йохан Кройф. Този път – като старши треньор. Задачата пред Спасителя не е никак проста. От една страна – да продължи успехите на предшествениците на вътрешната сцена, а от друга – да изведе отбора до европейско равнище.

Материалът, с който разполага Кройф, е изключителен. Младото поколение вече е опитало вкуса на успеха във вътрешното първенство. Освен това младежта е подсилена с авторитетния ветеран Арнолд Мюрен от Манчестър Юнайтед.
В първия сезон на Кройф Аякс вкарва умопомрачителните 120 гола (37 от тях – дело на Ван Бастен). Шампион обаче става ПСВ Айндховен на Гус Хидинк.

Потенциалът на отбора изглежда космически, но хиператакуващият футбол не му носи успех. Три поредни сезона Аякс диша праха на ПСВ, а в преките мачове Йохан Велики само веднъж успява да бие Хидинк.

Затова пък тимът от Амстердам се превръща в завършен турнирен боец. Аякс печели два пъти Купата на страната (86, 87) и играе два поредни финала в КНК (87, 88).

Холандците печелят първия от тях благодарение на попадението на Ван Бастен в мрежата на Локомотиве (Лайпциг) (втория губят с 0:1 от Мехелен, след като Дани Блинд получава червен картон в началото на срещата, а вратарят на белгийците Мишел Прюдом показва чудеса от храброст).

Въпреки хегемонията на ПСВ в Холандия (Айндховен печели и КЕШ през 1988), треньорът Кройф оставя достойно наследство в Амстердам. При него в основния състав влизат братята Роб и Рихард Вичге, Арон Винтер и Денис Бергкамп, привлечени са Ян Ваутерс и Дани Блинд.

Сериозни промени настъпват в защита. Именно при Кройф либерото (Рийкард или Ваутерс) започва редовно да заема позиция пред тройката мобилни защитници.

По онова време се оформят стандартите за играта на централните и атакуващи полузащитници и крилата. Започва да се практикува и използването на център-нападател, действащ от дълбочина (на хартия тази схема може да се опише като 3-4-3).
Човекът, който доразработва системата, чийто основи полага Кройф, и обира реколтата, е Луис ван Гал. Но това е друга история.