Генерала: Португалия спечели благодарение на обстоятелствата
Исландия е най-приятната изненада
Той е шампион с три отбора - Етър, Левски и ЦСКА. Такова чудо няма в българския футбол.
В Германия го кръстиха Генерала, защото от малкия стадион на "Старото лесничейство" направи берлинския Унион голям.
Георги Василев е един от големите капацитети в българския футбол.
Малко странно, че родните отбори се дърпат от неговите качества, доказани през годините. Но дано поне слушат думите му.
Георги Василев прие да е анализаторът за футбол на "Sportinglife.bg". В началото на всяка седмица очаквайте неговото мнение по актуална тема.
Football's going home... to Portugal https://t.co/EdBhyQAoNQ pic.twitter.com/gsiKeodkh9
— Mirror Football (@MirrorFootball) 11 July 2016
Доста противоречиви са чувствата и мненията около европейското първенство.
Според мен турнирът беше доста разточителен. Имаше периоди, в които направо бих го нарекъл скучен. В началото гледахме мачове, които не будеха никакъв интерес.
Малките пречеха, а големите стратегически пресмятаха къде трябва да се класират. Дали на първо, дали на второ място. Много по-голямо значение имаха потоците и сметките, отколкото футболът. Затова и наблюдавахме доста скучни мачове. Много завършиха по 0:0.
Мисля, че само в няколко срещи имаше повече от два гола.
Моето лично впечатление е, че европейско с толкова много отбори не е добра формула. Но пък от друга страна сигурно генерира повече пари. Аз обаче гледам като естет и затова тези дълги периоди на апатични мачове не ми допадаха.
Когато започнаха елиминациите, се генерира настроението и напрежението. Някои си направиха криви сметки с прословутия поток на големите. От едната страна на турнира се събраха големите отбори, където стана много напрегнато, но и изтощаващо.
А в другия поток Португалия преминаваше по-лесно. Макар че не бих казал, че новите шампиони стигнаха леко до мача за титлата. Ще го нарека работно. Скромно, с дузпи, с късмет Португалия побеждаваше. Отборът не беше изморен и изчерпан.
От другата страна започнахме с осминафинала Италия – Испания, където „скуадра адзура” достигна своя емоционален апогей. След това в четвъртфинала Германия – Италия немците бяха също на апогея си. А на полуфинала Франция – Германия това се случи на домакините. Така „петлите” бяха изчерпани преди големия мач.
Във финала футболът не беше от особено високо качество. Повече бяха емоциите. Франция привидно имаше инициативата, но не и сериозен коз, че може да спечели. Бях сигурен, че Антоан Гризман трудно ще стигне до положение.
Португалците са много прецизни в защитата и така най-важният човек на Франция избледня. Контузията на Роналдо е нож с две остриета. Димитри Пайе подходи като рецидивист в ситуацията. Влезе брутално и преднамерено в Роналдо и съм сигурен, че сега съжалява.
Пайе беше нахъсан и жесток. С единия крак посегна, а с коляното си удари неговото. Мисля, че умишлено го направи, но не за да го контузи. Просто искаше да го респектира. Отсъствието на Роналдо в оставащите минути обаче имаше и положителен ефект за Португалия.
Футболистите се стимулираха вътрешно. Не за да докажат на Роналдо, а да докажат, че са колектив. Че могат да решат проблема с отсъствието на своя капитан. Никой не може да каже как щеше да завърши финала, ако Роналдо още беше на терена.
0 коментара