Шансове нямаме, но поне да видим, че сме живи

Че нямаме шансове за класиране - ясно. И да не ни го бе казал футболният мъдрец, който от 11 години е вицепрезидент на БФС, ние си го знаем.

Световните квалификации обаче са момент, в който можем да пренаредим собствената си къщичка, ако... имаме материали за това. А ако нямаме - да приложим хитрост и "план В".

В групата ни има световна сила от топ 5 - Франция, временно затихнала такава, но с огромен потенциал - Холандия, постоянна величина като Швеция, отбор от нашето ниво - Беларус, както и един все по-наперен футболен мъник - Люксембург.

Срещу всеки от тях можем да научим по нещо и да опитаме да покажем, че ни бива. Че сме живи.

Победата с 1:0 над Беларус донякъде успя да ни успокои, че някакво желание в този отбор все още има. Основните карти в колодата са ясни, няма как да смениш от състава най-силните си играчи - Попов, Миланов, Стоянов, Дяков.

Но край тях се появяват енергийни източници с нов дух, поне като за първи път след дълго отсъствие - Спас Делев например. За съжаление имаме горчив опит да познаваме тези играчи и е ясно, че дребничкият нападател не е дългосрочен вариант, просто защото неговите позитивни изяви са спорадични, както и желанието му.

Две победи у дома срещу Люксембург и Беларус ни дават опора, че поне не сме на дъното на групата. Предстои да посрещнем трите най-силни тима в групата, тоест - оттук насетне лесен мач нямаме. Гостуваме на Холандия, както и на двата отбора, които победихме в София.

Потенциално и оптимистично, можем да се надяваме на още 6 или в най-добрия случай 7-8 точки. А реалистично - на нещо между 4 и 6.

Не е това най-важното. Петър Хубчев ще опита да промени настройката, отношението. Винаги го е правил като треньор. Проблемът е, че не разполага с кой знае какъв набор от възможности. Когато имаш 40 футболисти, готови за националния общо, а от тях - 8-10 на прилично ниво от средноевропейски калибър, не може да се каже, че си отворен за експерименти.

Срещу Беларус влизането на Делев, Ради Кирилов, Преслав Йорданов е ОК. Риск, който не носи големи опасности. Дори да не се включат добре, мачът пак може да бъде спечелен, предвид съперника. Но с Холандия, Швеция, Франция...

Видя се в Париж и Стокхолм. Неподготвени заради липса на опит като национали (Пиргов, Недялков) или липса на игрова практика (Миланов донякъде, Тонев, Славчев) има ефект на хендикап - закъснение тук се наказва с гол. Грешно пласиране там - още един. И момчетата не са виновни, състоянието им в момента е такова, а потенциалните им заместници не гарантират по-добро представяне.

Положението е такова, че всякакви очаквания и надежди за точки и класиране трябва да бъдат заключени в шкафа.

И може да извикаме на помощ в опитите да променим настройката си, един футболен философ. Сър Алекс Фъргюсън, когато поема Абърдийн, има една основна задача. Да докаже на играчите си, че с правилна тактика, с дисциплина, желязна воля, много тичане и умна, организирана игра, по-слабите единици от едната страна могат да победят по-силните отсреща.

Абърдийн го прави и взима титли и купи под носа на далеч по-класните Селтик и Рейнджърс.

Гърция на Евро 2004. Порто през същата година в Шампионската лига. Спомнете си колко примери има за това. Подходът ни трябва да е такъв.

Стабилна атмосфера, взаимопомощ, организация. Отбор, пълен не с най-техничните играчи, а с тези, които са готови да изорат терена за успеха.

Тактика - ето ви пример от неделя. Контраатаки, а не натиск от първата минута. Гостите не очакваха такъв подход и се откриха някак неусетно, за да отворят пространството за Делев и Попов при гола.

Срещу Холандия да опитаме друго. Срещу Франция... Швеция. Да компенсираме видимата липса на класа в индивидуалностите с отборна игра, подчинена на някаква стратегия и игрови план.

И най-вече: Да накараме тези играчи, които обличат екипа да разберат, че няма кой да им помогне на терена. Те са сами срещу по-силни противници. Концентрация, мотивация, дисциплина. Само така може да стане.

Това е задачата на Хубчев и щаба му. Беларус бе добър старт. За момента повече от това "извличане на максимума" от всеки мач не можем да искаме.

Дългосрочен план и стратегия във футбола ни няма. И - с тези ръководители - скоро едва ли ще дочакаме.