Кинозвездите на футбола

Преди 9 години след едно лондонско дерби Арсенал - Тотнъм вестник "Гардиън" написа: "Бербатов бе изумителен. Сякаш играеше не с обувки, а с ръкавици на краката".

Контролът върху топката, излъчването на човек, който сякаш никога не се тормози и напъва, а всичко му идва отвътре на терена, предизвикаха този коментар на изданието.

А в наши дни списание "FourFourTwo" нареди списък с най-готините типове, които се държат на терена и извън него като кинозвезди.

Или по-скоро - имат излъчване на такива.

В английския език думата е лесна - the coolest guys in football. Та български с помощта на жаргон, можем да ги наречем: Гъзарите на футбола.

Тези, които пленяват сърцата и въображението на феновете с небрежната си гениалност и холивудско присъствие.

Сред тях пак е Бербатов, този път в класацията на списанието.

"Той не играе футбол. Няма интерес да прави това. Той е над него - пише в очерка си за мястото на българина в този списък FourFourTwo. - Феновете искат потни и изтощени играчи, преследвали до последно всяка топка за каузата, а той не е от тях.

Но неговата неподправена елегантност, естетическият му вид на човек, който е на терена, за да бъде гледан, сниман, да изтръгва въздишки... Прилича на Анди Гарсия, просто е cool."

Така е.

И Димитър не е в никак лоша компания.

Джордж Бест беше толкова добър, че когато играеше, и противникът спираше да погледа. Или - ако това ви се струва преувеличено - съперниковите бранители често бяха поставяни седнали на задните си части от финтовете му и нямаха избор, освен да гледат като зрители остатъка от нападението.

Изумителен талант с дрибъл на бразилец и арогантност на полубог. Външността му, заразяващата усмивка и чар, му дадоха прякора Петия Бийтъл. Символ на изяществото в играта и живот на бохем извън терена, Бест е архитип на думата cool в английския език.

Печели "Златната топка", но повече се гордее, че излиза с Мис Свят. Вкарва голове, които се въртят из цяла Европа със слалом между 6-7 съперници. Но в същото време записва поредната реклама и е на екрана на всички тв канали в Англия.

Един от онези във футбола, за когото се пишат песни и снимат филми. Кинозвезда с гениална дарба за играта.

Тук му е мястото и на Ривелиньо. Пеле е супезвездата на отбора от Бразилия от 1970-а, Тостао е верният му оръженосец, а Карлос Алберто е капитанът на този велик оркестър.

Но Ривелиньо, с навитите му чорапи на нехаен гений, с левачката, която може да прави всичко и с мустаците си като на порноактьор от 70-те е въплъщението на думата cool в онзи тим.

Елегантен, но и мощен като бик, когато се наложи. Просто гъзар в един отбор, в който за мнозина тази дума може да се използва с лекота.

"Любовник, бунтар, енигма, философ, кинозвезда, футболен гений."

За кого са тези думи - и всичките верни?

Ерик Кантона превзе Острова с присъствието си, излъчването и харизмата на суперзвезда. Не толкова головете и пасовете му, колкото това усещане, че сякаш гледаш някой, който се подиграва на съперниците по дънки и маратонки в махалата, го направи велик.

Канто излъчваше небрежна гениалност на киноартист, който те печели с появята си на сцената и дори не забелязваш как точно се представя. И неслучайно кариерата му продължи в киното.

Ако в италианския език има дума за cool, то от началото на този век трябва да и прибавят синоним в речниците. Пирло. Андреа Пирло.

Неговият футбол беше като лекция по някаква смесица от снукър и шахмат - прецизност и слонско спокойствие на терена, когато топката бе в краката му. Най-доброто описание принадлежи на "Таймс", който след Евро 2012 написа, че Пирло можел да играе на терена с коктейл в едната ръка, слънчеви очила на лицето и пура в другата.

Никакво напрежение, никакво свръхусилие в играта, която за мнозина е напъване на жили и тичане до изнемога. Добавяме и прическата и брадата му от последните години, придаващи му вид на интелектуалец от ранга на Хемингуей.

Не е случайно, че автобиографията му носи заглавието "Мисля, а после играя". Много точно казано, Андреа! Ние знаем, че е така.