Те донесоха първата титла на сър Алекс

10 април не се празнува като някакъв специален ден в историята на Манчестър Юнайтед. А би трябвало. Защото през 1993-а на този ден се случваха знаменателни събития.

Четири минути оставаха до края на мача под обления в слънце "Олд Трафорд". Юнайтед изоставаше с 0:1 срещу Шефийд Уензди, което оставяше и този уикенд Астън Вила начело в класирането. Битката за титлата отиваше към пореден провал...

Стив Брус скочи и вкара с глава - 1:1 в 86-ата минута. Пак той, пак по същия начин - 2:1 в 90-ата!

Юнайтед оглави класирането 5 кръга преди края, а второто попадение на Брус прати Алекс Фъргюсън на терена с юмруци, стиснати високо във въздуха - той знаеше, че това са вероятно шампионски мигове!

26 години след последната титла, "червените дяволи" отново бяха на върха в Англия. Дългото чакане бе приключило.

Къде са днес героите от онзи тим, прекъснал черната серия през далечната 1993-а?

Петер Шмайхел

Датският гигант се появи и бе посрещнат с огромни очаквания от феновете в Юнайтед, след като дълги години отборът нямаше солиден страж. Изявите му на Евро 92, когато страната му спечели титлата, засилиха усещането, че Шмайхел влиза в този сезон в топ форма.

Направи куп важни спасявания, а след тази първа титла се превърна в част от гръбнака на всепобеждаващия тим на Фъргюсън до края на века.

Днес е посланик на УЕФА и гледа мачовете на сина си Каспер в Лестър. Пръска се от гордост заради отличните изяви на младия Шмайхел.

Стив Брус

На 32 години тогава, капитанът по заместване (Брайън Робсън бе титулярен избор за лентата, но често бе контузен) вече имаше близо 500 професионални мача зад гърба си. Но този сезон създаде легендата за него, а двата му гола срещу Уензди на 10 април бяха горивото в двигателя за финалното ускорение на отбора.

Изигра още 3 сезона след този, но никога не направи нещо толкова запомнящо се в тях. Натежа, а и годините оказаха влияние върху скоростта му.

Днес е мениджър на Астън Вила и направи сериозна кариера в този бранш, вече близо 15 години.

Гари Палистър

Другата половина от защитната двойка, която впечатляваше най-вече с габарити. Палистър беше грамаден тип, реагираше далеч по-бързо с главата, отколкото с краката.

Днес е посланик на Юнайтед, човек, който общува със спонсорите, участва на вечери на легендите и пътува за турнета с делегацията на клуба. Пие доста бира, което си личеше, че прави още като действащ играч...

Денис Ъруин

Нищо специално, ще кажете - един ляв бранител. Но центриранията му, както и онзи незабравим гол срещу Ковънтри, донесъл 1:0 като гост в серията от 7 поредни победи, са паметни от сезона.

Ъруин бе постоянен като дъжда в Манчестър и не излизаше от състава на Фъргюсън.

Днес е коментатор на клубната телевизия на Юнайтед и пише колонка в ирландския вестник "Сънди Уърлд".

Пол Паркър

Сигурен отдясно в отбраната, опасен в атака, с добро центриране. Но след силния си сезон за тази титла, Паркър, който бе загубил и титулярното си място в английския тим, бе продаден.

Замести го Гари Невил, един млад и надъхан тип от академията на клуба.