Роджър лежеше без драскотина по него, но бе мъртъв. Не мога да си простя, че не затворих очите му
Изповедта на героя Хари Грег, който вадеше горящите тела от самолета на Бебетата на Бъзби и живее 60 години с ужаса
"Видях ги да лежат. Джаки Бланчфлауър бе върху Роджър Бърн.
Джаки изкрещя към мен - "Греги, гръбнакът ми е счупен". Погледнах надолу и видях ръката му да виси от тялото. Върху Роджър нямаше дори и драскотина, а очите му бяха отворени. И до днес не мога да си простя, че не затворих очите му..."
Роджър Бърн вече е мъртъв, когато Хари Грег вади тялото му от самолета. От останките от самолета, този горящ ковчег от стомана. Джаки Бланчфлауър оцелява.
Изповедта е на вратаря на Манчестър Юнайтед в онзи отбор, който хората нарекоха Бебетата на Бъзби.
Днес се навършват 60 години откакто трагедията на замръзналото мюнхенско летище отне живота на 8 от тях и травмира завинаги Юнайтед. Бебетата не пораснаха.
Хари Грег е наричан герой още в пресата в дните след катастрофата.
Той опитва да вади телата на приятелите си от самолета, въпреки че сам е ранен и скалпът му е почти свален от парче от самолета. Той превързва ръката на припадналия от болка Джаки и продължава с мисията си.
Героят от Мюнхен - така остава в историята.
Роджър Бърн е капитанът на отбора.
Освен него още на летището са мъртви Джеф Бент, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Лиъм Уилън, Еди Коулмън и Томи Тейлър.
15 дни по-късно Дънкан Едуардс издъхва в болницата. Раните му са твърде сериозни.
Осем от Бебетата ги няма. Както и още 14 пътници в самолета.
"Днес за последен път отивам на стадиона - каза Хари Грег пред репортера на BBC, който дойде в дома му сутринта на 6 февруари 2018 г..
Възрастният мъж слагаше шалчето на Манчестър Юнайтед и тръгваше за службата в почит на 60-годишнината от трагедията. - Никога повече няма да ида там след днес. Не мога. Твърде много е за мен."
Героят от Мюнхен днес е на 85 години, а стените на една от стаите в дома му са покрити със снимки. На Дънкан и Роджър, на оцелелите Мат Бъзби, Боби Чарлтън и Денис Вайълет, както и на Джаки - човекът, с когото останаха близки приятели до смъртта му през 1998 г.
Джаки никога повече не игра. Но живя. Хари Грег се върна на терена и пази на Юнайтед до 1966-а.
"Аз не съм герой. Героят се казва професор Мюлер, който бе главният хирург на мюнхенската болница. Той спаси много хора в онази нощ. Той спаси животи, не аз.
Знам какво казват хората за мен. Знам и какво направих, знам и какво видях. Живеят с това вече 60 години.
Медиите не спират да припомнят какво се случи на пистата тогава. Не ги виня, но предпочитам да мисля за себе си по друг начин, а и да си спомням моя отбор по друг начин.
Аз съм Хари Грег от 34-о авеню "Уиндзър" в Колърейн, Северна Ирландия и съм горд, че Манчестър Юнайтед ме считаше за достатъчно добър, за да пазя на вратата на клуба. Когато искам да си спомня за момчетата, влизам в стаята и виждам снимките.".
Вече 60 години споменът за един от най-черните моменти в английската футболна история на избледнява.
Както Гранде Торино, италианската непреболедувана трагедия с един от великите отбори на своето време, Бебетата на Бъзби остават мит.
Хари Грег обаче ги помни като "момчетата". Неговият отбор.
И не може да си прости, че не затвори за последен път очите на капитана Роджър в онази дяволски студена вечер в Мюнхен.
0 коментара