Никога не губи свободата си. Преследвай Сладоледения гол

Единсон Кавани е героят на Уругвай, след като торпилира Португалия от световното. Звездата от градчето Салто (и Луис Суарес е от там) вкара два гола за успеха с 2:1.

В момента обаче нацията от едва 3 милиона, но влюбени до един във футбола души, трепери за това дали Еди ще е готов за петъчния сблъсък с Франция на четвъртфинал. Докато се чакат вести за травмата му, Кавани написа писмо до самия себе си пред портала "Player`s Tribune". Споделяме го с вас.

"Скъпи 9-годишен Единсон,

Пиша това писмо до хлапето, което всеки наричаше Пеладо. Плешивкото.

Като бебе ти не си имал много коса. Бавно започна да израства по главата ти. Ужасна работа, нямаш какво да направиш. И, естествено, заради чувството за хумор на хората в семейството и квартала ти, стана Плешивкото.

Да ти кажа, през следващите 20 години футболът ще промени животи по много начини. Някои - добри, други - не толкова.
Ще се отървеш от този прякор, спокойно. Има един тип на име Габриел Батистута. Още не го познаваш, защото единственото, което гледаш по телевизията е "Том и Джери".

По-големият ти брат Нандо е първият в твоето семейство, който ще се захласне по Батистута. Той ще спре да се подстригва, за да прилича на Батигол. И когато го видиш да изтичва на игрището с веещите се коси, това ще те впечатли.
Естествено, и ти ще събереш кураж да кажеш на майка ти - никакви подстригвания повече!

Животът ти ще се пренесе изцяло навън, с топката в краката.

Няма да знаеш нищо друго, само топката. Вътре няма нищо интересно, нищо забавно - няма "Playstation", няма и голям телевизор. И топла вода нямате дори, нито отопление.

През зимата те топлят одеяла.

Но дори това, че имаш баня, е лукс. Помниш ли първата ви семейна къща? Онази без банята...
Ще ти кажа, че днес не се чувствам кофти, като се сетя за онези години. Напротив, това ми дава кураж, това е прекрасен спомен.

Живей си живота навън, на слънце, Пеладо. Вътре няма нищо.

Няма да намираш смисъл да слагаш плакати на футболисти по стените. На всеки 2-3 години родителите ти сменят работата, местите се. Най-хубавото е, че всяко ново място има футболно игрище наблизо.

Най-важното нещо за теб е Сладоледеният гол. Това е магия.

Трябва да поговоря с хората в ПСЖ за това, това е гениална мотивация. Организаторите на детската лига в Салто го измислиха. Как да стимулираш група 6-годишни хлапета?

Правилото е - който вкара последния гол в мача, печели сладолед.

Резултатът може и да е 8:1 или 1:8. Няма значение. Всеки иска да вкара гол, още един, за да е последен.
И когато вземеш сладоледа, ти си Краля на този ден в махалата.

Децата в Монтевидео живеят в друг свят. Ти още не знаеш за него. Това е свят на обувки Adidas и тревни игрища. В Салто е различно. Всички играят боси. Още чувствам прахоляка по краката си.

Ти си от Южна Америка, от Уругвай, от Салто. Прокобата, но и благословията на нас, уругвайците е, че никога не можем да се отпуснем, да се успокоим. В историята на футбола ни, а и на страната ни, това е невъзможно. Когато облечем екипа на Уругвай, ние усещаме гордата си история.

Трябва да тичаме, да натискаме, да се борим. И ти ще го правиш!