Един българин, който мечтае. И един клуб, който отказва да умре

Този клуб отказва да умре. Той винаги се бори, въпреки че статутът му, ресурсите, бюджетът и всичко останало като характеристики, обуславят да се е изгубил отдавна в небитието на неделните лиги за аматьори в английската игра.

Но не - Акрингтън Стенли не умира и не се предава.

И когато дойде събота, за да е време за 4-ия кръг от най-романтичната надпревара в света - Купата на футболната асоциация, този отбор ще се чувства в свои води. Такива уикенди са измислени за него.

Иначе седмиците в английския Северозапад доста си приличат. За 35-хилядния град Акрингтън обаче тази е различна. В събота ще има голям мач. Мястото живее и диша в броене на часовете до този ден, в който Англия ще гледа нататък. И не само Англия - в 14,30 ч българско време местната гордост Стенли ще приеме Дарби Каунти в Купата на ФА.

Начело на гостите е големият Франк Лампард, което заостря още интереса към двубоя, добавяйки към традициония коктейл от очакване за изненада и романтика.

Има и още - в отбора на домакините от седмица има и българин. Вратарят Димитър Евтимов избра именно клуба, който отказва да умре, за да търси своя път в английския футбол.

^{Разбира се, прогнозите в този турнир са рисковано нещо, но не и за типстърите от Букмейкър Рейтинги, например.}

А няма по-подходяща седмица в последните години, да си в Акрингтън. Телевизионните екипи са се фокусирали върху тима, романтиката на Купата на ФА струи отвсякъде.

"Като отбор и клуб, Акрингтън е от доста по-малък калибър от Нотингам Форест, където изкарах седем сезона - разказва 25-годишният вратар. - Но като атмосфера тук е чудесно. Стилът на игра също ми допада. Приеха ме добре, а аз съм готов за тази стъпка."

Защо Акрингтън?

"Имах възможност да подпиша с Портсмут, бях при тях за няколко дни и предложиха договор, но основното бе, че те търсиха човек, който ще седне на скамейката - обяснява ситуацията българският страж. - Имат си утвърден първи вратар и аз трябваше да отида като резерва. Докато с Акрингтън е друго - говорих с мениджъра Джон Колмън, който ми каза, че търси първи вратар. Човек, на когото да вярва и да играе веднага в мачовете. Портсмут е много сериозен клуб със страхотна история и беше изкушаващо. Но предпочетохме да изберем клуба, в който да играя."

Има нещо символично. Един българин опитва да пробие в английския футбол, като мечтае заедно с клуба, който винаги се е борил за мястото си под слънцето. Акрингтън Стенли, който е "мъничък" за стандартите на Англия клуб, за втори път в последните три сезона стига до 4-ия кръг за Купата на ФА. Спечели и промоция от Лига 2 в Лига 1, напук на всякакви прогнози. Изобщо - това е отбор, който е добър в това да опровергава прогнози. По всякаква логика, него изобщо не бива да го има в професионалния футбол, толкова е скромен.

"Нямаме пари, но имаме организация, здрав дух, солидна вяра в това, което правим. Бих казал, че този клуб има морал и воля да се бори - казва мениджърът Джон Колмън пред "Guardian". - Тук търсим личности, характери, хора, готови да се борят."

Embed from Getty Images

Сега Акрингтън очаква мача на годината - 150 000 лири ще влязат в касата само от телевизионното излъчване, поне няколко пъти по толкова - от реклами и билети. На малкия стадион ще има 5400 зрители, като половината ще са на гостите.

Акрингтън се завърна в професионалния футбол преди 13 години и не спира да опитва да се развивав върху изключително тънкия си бюджет. Инвестира в стадиона, като над 2 милиона лири струваха две нови трибуни, изградено бе модерно осветление, чудесен дренаж под терена...

^{В събота има и други възможности да се усети романтиката на турнира. Но и да се печели, особено с прогнозите на Букмейкър Рейтинги.}

В очерка си вестникът анализира: "Усещането е за невероятно задружен клуб, в който всеки работи неуморно за каузата. Впрегнати са усилията и възможностите на местния бизнес и на хора, които обичат Акрингтън безрезервно."

Евтимов потвърждава - няма звезди, но има изключително сплотен колектив и корави момчета, които не се дават.

"Вероятно това тръгва от историята на Акрингтън Стенли - казва Димитър. - Бързо разбрах защо на стадиона ни пише "Клубът, който отказва да се предаде". Знам вече, че в средата на 60-те отборът се разформирова и изчезва временно, след като е създаден първоначално в края на 19-и век. Новият клуб се основава след няколко години и го наследява, като в Англия още тогава говорят, че отказва да умре.

През 2006-а влизат обратно в Лигата, не се предават и се връщат в играта, затова и ги наричат Клубът, който отказва да се предаде. Има нещо символично, по някакъв начин олицетворява и моята кариера. С доста труд и усилия си пробивам път и искам да продължавам така."