България не си обича отбора

Срамно бе да се гледат трибуните на националния стадион „Васил Левски”. Нито студът, нито дъждът ги оставиха толкова празни при престижното 2:2 с Италия. Проблемът е в желанието на футболния фен да гледа своя национален отбор.

Младите само са слушали за вече застаряващия спомен от лудото американско лято на 1994 година. Живеят в години на чалга звезди, на кючеци и бисери, на загиване на грандове, на странности из управлението на футбола.

А в този прословут български футбол като че ли никой не иска да го обичат. Един Господ знае с какво Валери Божинов заслужи пак да е национал на България. Но да кажем – в тази кадрова криза и ракът е риба. Божинов обаче надмина себе си преди мача с Италия. Журналистите не уважавали отбора. Размахваше пръсти наляво и надясно, караше се все едно още е съотборник на Джиджи Буфон в Ювентус.

Само преди година същият този герой беше станал за посмешище – от феновете на ЦСКА, които му се подиграваха и от тези на Левски, които го съжаляваха. За 20 минути на терена почти не видяхме Божинов да се срещне с топката. Е, все пак играе в Тернана и рядко по 90 минути. Простено му е – има любовни драми.

Съквартирникът му Николай Михайлов пък влезе в ролята на Дон Кихот. Бил сам срещу всички цяла седмица. Вярно е, че това е девизът на родния му Левски. Но срещу кого е бил Ники? Дебютиралият селекционер Ивайло Петев се измъкна с думите, че не разбирал от вратари и затова не решавал кой да пази.

Не звучи много като треньорско изказване Не е проблемът в Михайлов, проблемът е, че Владислав Стоянов преди месец и малко стана футболист №1 на България. Иска или не иска Михайлов-старши, винаги ще има съмнения относно избора за вратарския пост. Особено след като останалата част от Лудогорец беше на терена. С изключение на най-добрия. Странно нали? Съдбата си знае работата и именно грешка на Ники доведе до гол още в третата минута. Така бе и в Норвегия миналата есен.

Боби Михайлов също изрече нещо, в което очевидно не вярва. Публиката на „Васил Левски” била невероятна. Моля, моля. Г-н Михайлов, забравихте ли как изглеждаше арената при последните две гостувания на Италия, които също завършиха наравно? Нямаше едно свободно място. Не ви питаме за времената, когато вие играехте!

Изказването е още един опит да се измъкне от ситуация, да отбие номера с не намясто комплимент към запалянковците, които а-ха пак да потеглят с камъни към прозорците му. Само че този път може да не са само червени.

А мачът срещу четирикратния световен шампион е едно доказателство, че феновете не си обичат отбора. Не обичат ръководството на футбола, което е готово с лека ръка да ги остави без ЦСКА и Левски. Още един бисер на първия на БФС. „Ние имахме шансове, не те имаха доста повече – равностоен мач”, твърди Боби. Сами потърсете смисъла на тази фраза.

Лош дъх остана в устата и от думите на национали как вече имало настроение в отбора. Разбира се флагманът е Ивелин Попов - героят, изпуснал фаталната дузпа срещу Малта. „Когато в главата ти всичко е наред, нещата се получават”, каза „мегазвездата” на Европа. А дали всичко е наред в главата на Попето, можете да попитате гугъл за историята му. Сега се хвърля прах срещу Любослав Пенев.

Очевидно той е бил големият проблем отборът да не играе. Така беше, когато Любо завърши също 2:2 с Италия и помията се изливаше върху Станимир Стоилов. Един ден на пангара ще застане и Ивайло Петев. Да не забравяме, че до реми с Италия стигна и Пламен Марков – 0:0 през 2008-а. С едно допълнение – тогава „скуадрата” бе актуалният световен шампион.

Героите във филма, наречен „Български футбол”, не се обичат помежду си, не обичат и работата си. Затова и хората нито им вярват, нито ги искат.

И все пак да кажем няколко думи и за самия мач. На първо място – браво на Петев. Много ентусиазъм имаше през първото полувреме, отборът направи хубави неща. Реми с Италия е престижно за всеки треньор на малка държава като България. Но все пак нека не забравяме, че „скуадра адзура” традиционно не побеждава на „Васил Левски”. Но пък винаги излиза от групата си за разлика от нашата чета.