Златните играят на небето

Отборът на Унгария от Мондиал ‘54 е може би най-великият и най-трагичният в историята

Sportinglife
Sportinglife 18:05 ч., 13 Фер 2015
1
3079
Getty Images

Събраха се. Там горе – на небето. Последният рицар на може би най-великия футболен отбор си отиде от белия свят през януари.

С кончината на Йено Бузански всички играчи от националния тим на Унгария от световното първенство през 1954 година вече са мъртви. Но завинаги ще се говори за този феноменален състав, който доминираше играта, но не стана №1 на мондиала.

Мит, легенда, трагедия. Няма друг отбор, който по-добре да характеризира тези три думи.

Пушкаш, Хидегкути, Кочиш – имена, които ще са вечни величини във футбола. Некоронованият футболен крал. Отборът, който унищожи Англия с 6:3 през 105 000 души на „Уембли” през 1953 година.

Днес най-известните унгарски футболисти са Габор Кирали, Балаш Джуджак и Золтан Щибер.

Нито един от тях няма да бъде нареден сред световните звезди.

На световно първенство маджарите играха за последно в Мексико през 1986 година. Как е възможно една малка държава, която днес е някъде из ъгълчетата на футбола, да доминира цяло десетилетие?

Историята за Аранишапат (от унгарски „Златната единайсеторка” и прякор на този отбор) удря за първи път страховито Италия -3:0 на осминафинал на олимпиадата през 1952 година. Триумфът във финала – 2:0 над Югославия и 6:3 над Англия, са познати резултати.

Този отбор за четири години в 32 мача не е побеждаван нито веднъж.

Много пъти се е задавал въпроса от къде идва тази сила и кога ще е краят й.

Следите водят към 1946 година.

Европа е в руини, още бърше сълзи от Втората световна война. Разпределянето между великите сили прави така, че основно влияние върху унгарския футбол има Йозеф Сталин. Унгария става част от Източния блок, чийто стълб е идеалът за комунизма.

Първите жертви на съветската власт в страната е изселването на германците.

След спорамузението в Потсдам половината от тях остават в Унгария, но приемат унгарски имена. Между многото унгарогерманци е и Франц Пурцелд.

Един от секретарите на Сталин видял в 19-годишното момче огромен футболен талант.

Играел в Кисвест (Будапеща). Едва ли Сталин е щял да бъде толкова добър с него, ако е знаел какви антикомунистически коментари ще прави по-късно този човек. Футболистът е един от германците със сменени имена.

Днес го нареждат до Пеле и Диего Марадона. Казва се Ференц Пушкаш.

Заедно с него другите най-талантливи футболисти са със същата съдба – Фердинанд Калтенбрунер (станал Нандор Хидегкути) и Александер Вагнер (известен като Шандор Кочич).

Триото получава позволение да остане в Унгария и става гръбнакът на „Златната единайсеторка”.

Парадоксално е, че Сталин въобще не се интересува от спорта в Унгария и почти го унищожава в другите му сфери.

Антикомунистическите движения в страната през 50-те години до голяма степен са инспирирани и от успехите на футболните магьосници. Те са любимците на нацията. Но след злополучния финал на Мондиал’54 срещу Германия – 2:3, разочароавнието е огромно.

„Страхувах се да изляза на улицата. Слушах упреци, виждах разочарованието в очите на хората. Щяхме да загубим за първи път. Днес, утре. Но точно на финала – никой не можеше да ни го прости”, разказваше вратарят Гила Гросич.

По заповед на партията седем от златния отбор играят във военния Хонвед.

Освен капитанът Пушкаш там са още Грочиш, Лорант, Божик, Гжибор, Хидегкути и Кочиш. Но истинската икона бе Пушкаш – великолепен техник, феноменален ляв крак, уникален голмайстор. Само едно число – 597. Това са головете му за Хонвед, Унгария и Реал (Мадрид).

Разбира се за успеха бе необходима и тактика.

За първи път унгарският отбор решава да смени мястото на истинския централен нападател. Неговата работа не е само да седи в наказателното поле с пазач на гърба си, а да се връща и да търси топката в задни позиции. Така се ражда и сиистемата 4-2-4.

Изключително офанзивен начин на игра, който е непознат за съперниците. Именно тази тактика хвърля първата голяма гръмотевица върху „Уембли”. Големият английски стопер Хари Джонстън изпада в пълна безизходица срещу играта на Унгария. Когато решеше да преследва централния нападател Хидегкути, оставаше огромна дупка за атакуващите от втора линия Пушкаш и Кошич. Тръгваше да ги гони и объркването бе тотално. Накрая Хидегкути направи хеттрик.

Стигна се и до Чудото от Берн.

Финалът на световното първенство в Швейцария. Загубата от Германия с 2:3 хвърли Унгария в гняв и мъка. Последствията бяха катастрофални. На връщане от Берн малко преди Будапеща автобусът на отбора е спрян. Всички футболисти са закарани на тренировъчен лагер с въоръжена охрана.

Вечерта при отбора идва Матиаш Ракоши, генералният секретар на партията. С него са военнияти и вътрешният министър на Унгария. Ракоши започва реч, в която казва, че и второто място е прекрасен резултат. После добавя: „Никой от вас не трябва да се страхува, че ще бъде наказан за този мач!”

Години по-късно Гюла Грочиш си спомня: „Още чувам тътена от думите му. С това изречение разбрах, че ще се случи точно обратното. Знаех, че започва лошото. Непрекъснато започнаха да ме следят тайните служби. Чувствах се в опасност.”

Златните 11

Гюла Грочиш, Йено Бузански, Гюла Лорант, Михали Лантош, Йозеф Божик, Йозеф Закариас, Шандор Кочиш, Нандор Хидекути, Ференц Пушкаш, Золтан Цибор, Михали Тот

Четири месеца след този ден Грошич е вкаран в затвора. Баща му губи работата си и е пратен на лагер в провинциалния град Татабаня. Лорант и Бжик също са арестувани.

Веднага след финала в Берн по улиците на Будапеща има голям митинг – срещу отбора и срещу режима.

През 1956 година „Златната единайсеторка” открито се изправя срещу сталинизма. След мач на тима всички се разбятват. Пушкаш отива в Реал. Жибор и Кошич – в Барселона. Идолите избягаха, а бунтът бе путошен. С уволнението на треньора Шебеш през 1957 година най-великият отбор окончателно се разпада.

На 13 юни 2014 година почина Гюла Грочиш, вратарят на „Златната единайсеторка”.

Точно един месец преди финала на мондиала в Бразилия. Неговата Унгария не стигна до турнира. Стана за посмесище с 1:8 срещу Холандия. На 11 януари 2015 година Унгария изпрати последният – Йено Бузански. Така „Златната единайсеторка” вече е само минало. Една чудесна история без хепиенд.

1 коментара

1 Венелин Стефанов 16.02.2015 09:43:56
3 0

Страхотна статия! Има много велики отбори които не успяват да станат шампиони и заслужават да прочетем техните истории, например Бразилия през 1950, или пък историите на считани за абсолютни аутсайдери като Дания '92 или Гърция '04 на европейските финали които изненадват всички.

Твоят коментар:

Close Обратно към статията