Универсални бойци

От Кройф до Лам – петнайсет от най-приспособимите футболисти в историята

Sportinglife
Sportinglife 08:20 ч., 14 Фер 2015
0
1409
Getty Images

Наричат ги футболни всъдеходи (на италиански – tuttocampisti, букв. – които играят по целия терен), универсални бойци, разностранни играчи.

Има една порода футболисти, които са в състояние да играят на два или повече поста, като независимо от позицията, на която се изявяват, се представят винаги на достатъчно високо ниво.

Обикновено поради насъщни проблеми, но често пъти и просто по решение на треньора, тези гъвкави и приспособими момчета за всичко са мечтата на всеки наставник.

Така Алесандро Флоренци (Рома) и Джакомо Бонавентура (Милан) през настоящия сезон са незаменими за треньорите си Руди Гарсия и Филипо Индзаги именно заради умението си да покриват няколко поста на игрището.

Италианската редакция на „Евроспорт“ избра 15 от най-универсалните футболисти от близкото минало и настоящето, като се започне от епохата на холандската футболна революция през 70-те години.

ЙОХАН КРОЙФ

Тотален футболист, роден за холандския тотален футбол.
Маневрен централен нападател, но също и атакуващ халф или типичен режисьор, способен да се нагърби както с връзването на конците, така и със завършването на атаките.

Кройф съчетаваше най-фина техника с впечатляваща бързина на терена и беше еднакво добър с двата крака (всъщност някои наблюдатели го наричаха „четирикрак футболист“, защото владее съвършено както вътрешния, така и външния фалц).

Освен това легендарният холандец не знаеше умора и беше изключителен майстор на дрибъла. Всичко това го превръщаше в играч, който бе невъзможно да бъде опазен (като се изключи финалът на световното през 1974 срещу ФРГ).

ХАВИЕР САНЕТИ

В началото на футболната си кариера „Трактора“ не спираше да се носи и да навърта километри по фланга като особено активен краен защитник.

С годините натрупаният опит и тактическата интелигентност му позволиха да заиграе в центъра на полузащитата, за голяма радост на Роберто Манчини и Жозе Моуриньо, които се възползваха максимално от удивителните качества на своя капитан.

МАРТИН ЙОРГЕНСЕН

Мълчаливият любимец на Чезаре Прандели във Фиорентина.

„Тренер, днес какъв ще играя? Плеймейкър? Става. Крило? Чудесно. На пейката? Няма проблеми.“
С виолетовия екип датчанинът игра на седем различни позиции. Не му се удаде шанс да се изяви само като централен защитник, централен нападател и вратар.

А ако беше опитал, нищо чудно стражът на Фиорентина Себастиен Фрей да се беше озовал задълго на резервната скамейка.

ДЖАНЛУКА ДЗАМБРОТА

В началото на кариерата си някогашният национал на Италия имаше преди всичко офанзивни функции.
Марчело Липи обаче му намери друг пост на терена. Големият треньор го върна няколко десетки метра назад и го превърна в ляв бек.

Но за Дзамброта нямаше кой знае какво значение дали ще го пуснат отдясно или отляво. И в двата случая той се представяше достатъчно убедително.

МАУРО ХЕРМАН КАМОРАНЕЗИ

Независимо от прическата – със или без опашка – натурализираният аржентинец играеше еднакво добре на крилото или в средата на терена.

При това той в никакъв случай не беше просто пожарен вариант за запълване на дупки. Напротив, Каморанези бе ключов футболист както в Ювентус, така и в „Скуадра Адзура“. Онази, която спечели световната титла през 2006.

ХАСАН САЛИХАМИДЖИЧ

Футболист за всички сезони. Еднакво добър и с двата крака, босненецът играеше както на десния, така и на левия фланг; понякога като защитник, друг път като по-атакуващ играч.

Независимо от конкретните си задачи на терена, бившият футболист на Байерн и Ювентус никога не щадеше белите си дробове.

КРИСТИЯН КИВУ

Майстор на преките свободни удари, той узря в Рома, преди да стъпи на върха като играч на Интер през 2010 – годината на „требъла“ на „нерадзурите“.

Румънецът се изявяваше еднакво успешно като централен или ляв бранител, а понякога и като дефанзивен полузащитник (включително и в националния си отбор).
Вероятно никак не е случаен фактът, че Киву изкара 4 сезона в Аякс (199-2003) в началото на кариерата си.

РОДРИГО ТАДЕИ

Да смятаме бразилския ветеран „просто“ за централен полузащитник би било твърде пренебрежително и неправилно.

Тадеи, който през миналия сезон игра в Рома, а сега е в Перуджа, отлично знае какво е да „изяждаш“ тревата по фланга, независимо дали като крило, или като бек.
При това бразилецът, освен голямо сърце, често пъти е показвал и нелош голов нюх.

ДИРК КАЙТ

В момента железният холандец е във Фенербахче, но много фенове го помнят отлично от престоя му в Ливърпул.

Той отиде на „Анфийлд“ като доказан реализатор, а там Рафа Бенитес го превърна в поливалентен футболист. Благодарение на испанския треньор някогашният център-нападател започна да се изявява като атакуващ халф, крило и дори халф-бек.
Кайт на практика доказа, че може да играе навсякъде, освен на вратата.

При това, макар че на моменти изглежда леко непохватен, холандецът винаги гони топката и опонентите си до дупка, което го превръща в наистина неприятен противник.

ЕСТЕБАН КАМБИАСО

Аржентинецът бе освободен с лека ръка от Интер през лятото и в момента е в опашкаря от Висшата лига Лестър.
Халфът, минал през Ривер Плейт и Реал (Мадрид), притежава футболна интелигентност, която е значително над средната.

С черно-синята фланелка Камбиасо дълги години се изявяваше еднакво успешно като централен и като дефанзивен халф, а при нужда го пускаха и в центъра на отбраната. Човек като него със сигурност е роден, за да бъде треньор.

САМУЕЛ ЕТО’О

„Цар лъв“ неотдавна кацна в Генуа, но в Сампдория едва ли се надяват камерунецът да се жертва за отбора, както го правеше в миналото.

Ето’о, който в един период от кариерата си се бе превърнал в истински кошмар за отхвърлилия го някога Реал (Мадрид), се чувстваше еднакво добре на върха на атаката, като втори нападател и като крило.

В Интер на Моуриньо той в някои двубои се превръщаше дори в бек.
Да не забравяме, че става дума за футболист, който за Барселона бе не по-малко важен от Роналдиньо в разцвета на силите му и от „ранния“ Лео Меси.

Камерунецът е сред най-титулуваните играчи на нашето съвремие. Печелил е например три пъти Шампионската лига (2 пъти с Барса и веднъж с Интер), като се разписа на финалите през 2006 и 2009 година съответно срещу Арсенал и срещу Манчестър Юнайтед.

ФИЛИП ЛАМ

Десен бек от изключителна класа, способен да играе и отляво. Пеп Гуардиола обаче превърна капитана на Байерн в надежден дефанзивен халф.

И пред защитата на тима си Лам се наложи като ключов футболист в редиците на „баварците“ и световния шампион Германия.

АНДРЕС ИНИЕСТА

Дон Андрес с неговите вълшебни крака може да прави на терена всичко, каквото пожелае. Независимо дали като централен полузащитник, ляво кило или атакуващ халф, Иниеста винаги е вкарвал тежки голове (най-тежкият от които е победният срещу Холандия на финала на Мондиал 2010).

Постът за него никога не е бил проблем. Иначе не биха му дали красноречивия прякор „Илюзиониста“.

ХАВИЕР МАСЧЕРАНО

В Ливърпул, Барселона и аржентинския национален отбор той винаги изпълнява изискванията на треньора по най-добрия начин.

Дефанзивен полузащитник и едновременно с това централен бранител, за Масчерано няма проблем в клуба си да се изявява на единия пост, а за Аржентина – на другия.

УЕЙН РУНИ

Централен нападател, втори нападател, офанзивен халф, дясно или ляво крило – Руни се изявяваше там, където му кажеше сър Алекс Фъргюсън (а сега и Луис ван Гал).

Най-голямата английска звезда се превърна в знакова фигура за Манчестър Юнайтед не на последно място заради умението си да се приспособява, което донякъде се дължи и на специфичната си физика, толкова необичайна за типичен таран.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията