Какво да му харесваме на модерния футбол?

Игра за спонсори, богати агенти, мачове всеки ден и бутонки в цветовете на дъгата

Динко Гоцев
Динко Гоцев 10:30 ч., 09 Яну 2016
2
20187
Getty Images

Беше време, когато на гърба на Лионел Меси нямаше да трябва да пише името му. С тази игра всеки щеше да знае кой е този дребосък.

И изобщо – защо преди 1990-а на фланелките на играчите не пишеше нищо, а имаше само номер?

Просто знаехме кои са! И без социални мрежи, и без набиването на имиджовите им кампании пред очите ни. Добрите играчи си се познаваха в цял свят.

В прав текст

Как си го представяте онзи чоглав бунтар със зелени бутонки с розови връзки!?

Не им се налагаше даже да играят в тигрови, зелени или сигнално оранжеви бутонки. Обуваха си черните – всичките до един.

Христо Стоичков в цялата си кариера рита с „Кронос” – едни обикновени футболни обувки.

Как си го представяте онзи чоглав бунтар със зелени бутонки с розови връзки!?

Темата „за и против модерния футбол” често е монолог от трибуните на стадионите (особено в Германия, където май най-добре разбират какво се опитват да им отнемат).

Защо протестират тези хора? Нали има Шампионска лига, футбол всеки ден... Звезди като Меси и Роналдо.

Футболът преди ерата на телевизионните пари бе нещо съвсем друго. Ако сте роден след 1990-а и се чудите какво толкова сме намирали у този топчест дребосък Марадона, ето какво: Той беше гений, когото жадувахме да видим веднъж на два-три месеца, ако имаше късмет да засечем някой негов мач по сръбска, руска или – и това се случваше – по родната телевизия в евротурнирите.

Очарованието на велики личности като Марадона бе, че не течаха от „чешмата” по 3 пъти в седмицата и около тях се раждаха митове.

Всъщност думата очарование все повече убягва, когато се говори за футбол.

В прав текст

Най-чаровният – английският, първи продаде душата си и се превърна в надпревара по тв пари, имидж, маркетинг и реклама на всеки възможен продукт пред азиатците.

Най-чаровният – английският, първи продаде душата си и се превърна в надпревара по тв пари, имидж, маркетинг и реклама на всеки възможен продукт пред азиатците.

Помним времената, когато на борсата за футболни маниаци в София се водеха разговори кой хванал влака за Унгария да гледа Манчестър Юнайтед срещу Печ, или кой засякъл снощи по сателита Саутхемптън – Ливърпул (4:2 с три гола на Матю льо Тисие).

Или как централният защитник на Блекбърн играл 70 минути с кървава, пукната глава. Тогава беше мач за купата, Блекбърн не бе стигнал още първото ниво на английския футбол.

Тогава чакахме по руския канал Спартак да иде на „Сантяго Бернабеу”, а и без имена на фланелките знаехме имената на героите от двата тима – Мичел, Бутрагеньо, Гордильо, Санчес... Радченко, Шалимов, Шмаров...

И без интернет се оправяхме.

Мнозина и досега си пазят изрезките от вестници или списания за мондиалите през 1982-ра и 1986-а, които бяха единствен справочник за тези първенства у нас.

Как се чакаше всяка поява на Марадона или англичанина Кийгън, на Платини... как гледахме изумени бразилците през 82-ра и кой не е бил влюбен в онзи отбор.

С възкъсите им гащета и сръчни крака, така си подаваха топката, такива голове вкарваха. Зико... Мнозина днес не знаят колко добър беше Зико! Нарекоха го Белия Пеле още, докато истинският Пеле завършваше кариерата си в Щатите!

Сега имаме договори за милиарди във Висшата лига, която все повече се превръща в театър.

Разликата между нея и нормалния футбол се задълбочава, като скоро изпадащ тим от английското първенство може да посегне да си купи водещ играч на Бенфика, например. Или на Аякс – отбори, трупали реноме и история с десетилетия. И изградили го с произведени играчи като Еузебио и Кройф.

А не с покупки за умопомрачителни суми и направо нелепи заплати на фона на това, за което се бори ежемесечно обикновеният човек.

В прав текст

Няма вече традиции и реноме – всичко се мери с това колко богат си, колко фланелки продаваш и колко по-добре е брандирано лятното ти турне на някой континент, пълен със зажаднели да те видят фенове.

Няма вече традиции и реноме – всичко се мери с това колко богат си, колко фланелки продаваш и колко по-добре е брандирано лятното ти турне на някой континент, пълен със зажаднели да те видят фенове.

Грандове са тези, които имат пари за най-високите заплати.

Агенти – други вредители на играта, разпределят кой къде да отиде не заради името и реномето, а заради високите лични условия.

Така например Мендеш – латино тип с тен, който е мениджър на Роналдо, е по-богат от Стяуа и Цървена Звезда взети заедно. А те са европейски шампиони, дали велики играчи на футбола. Мендеш е дал само обиграната си усмивка и е взел комисионни за стотина милиона от играчи, за чието спортно-техническо развитие няма никакъв принос.

2 коментара

1 Aleksandar Nedyalkov 18.01.2016 14:34:19
1 2

"Христо Стоичков в цялата си кариера рита с „Кронос” – едни обикновени футболни обувки. " Тука спрях да чета. Дори на снимката, която сте ползва е с Каппа, а полсе стана рекламно лице на Пума.

2 Stefan T. 23.02.2015 12:39:30
25 2

Браво, Хенри! Статията е чудесна. Доста истини са казани тук.

Твоят коментар:

Close Обратно към статията