Седемте най-добри отбора в историята на Милан

МИЛАН НА ФАБИО КАПЕЛО (1991 – 1996)

УСПЕХИ: 4 шампионски титли, Шампионска лига, Суперкупа на УЕФА, 3 Суперкупи на Италия
ТРЕНЬОР: Фабио Капело
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Франко Барези, Паоло Малдини, Деметрио Албертини, Даниеле Масаро, Марсел Десаи, Звонимир Бобан, Деян Савичевич, Роберто Донадони
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Роси – Тасоти, Костакурта, Барези, Малдини – Донадони, Албертини, Десаи, Бобан – Савичевич (Симоне) – Масаро (Ван Бастен)

Фабио Капело винаги е бил суров човек, който изисква изключително много от футболистите си. Някои от тях, между другото, в момента си имат свои подопечни, които карат да изорават терена.

Милан на Капело – това е вечното търсене на баланса между стремежа да не бъде допуснат нито един гол и досадната необходимост да се вкара поне едно попадение.

Монументалните и непреодолими Барези, Малдини, Костакурта и Тасоти от една страна. Изпълнените с фантазия и изобретателност Джанлуиджи Лентини, Звонимир Бобан, Роберто Донадони и Деян Савичевич (както и Ван Бастен, преди кариерата му да приключи едва на 29 години през 1993) от друга.

Равновесието осигуряваше Деметрио Албертини – най-силният италиански халф от края на ХХ век. Той беше човекът, който задаваше ритъма на отбора. В дните, в които Капело успяваше да намери правилната пропорция, Милан ставаше на практика непобедим.

Четворката защитници на „росонерите“ достигна такива висоти на майсторството, че вратарят средняк Себастиано Роси направи серия без допуснат гол от 929 минути, като счупи рекорда на легендата Дино Дзоф.

При Капело защитата бе издигната в култ.

Но не веднага – в първите му сезони Милан печелеше мачове в Серия А с резултати от типа на 8:2, 5:3, 7:3, 5:4.

При този подход в атака след травмата на Ван Бастен главната роля често пъти изпълняваха не гениалните футболисти, а онези, които умееха да се оказват в точния момент на точното място.

Показателно е, че най-добър реализатор на „росонерите“ в ерата на Капело беше Марко Симоне, който почти не бе викан в националния отбор на Италия.

Ключов нападател пък стана някогашният халф Даниеле Масаро, който при Ариго Саки твърде често се озовавал на пейката и дори има един сезон под наем в Рома.

След травмата на Ван Бастен обаче Капело мести Масаро в центъра на атаката и той започва да осигурява необходимия на „росонерите“ минимален голов актив.

Скучният за неутралните запалянковци отбор на Капело щеше да си остане обект на поклонение изключително на сектата „Свидетели на калчото“, но един мач промени всичко.

Истинската си красота и мощ Милан показа, когато бе лишен от обичайния си фундамент. За финала в Шампионската лига срещу Барселона през 1994 година „росонерите“ загубиха наказаните си централни защитници Барези и Костакурта.

И това срещу „дриймтийма“ на Кройф. Срещу най-доброто нападение в света, водено от Ромарио и Христо Стоичков. „Милан е обречен“, обяви пресата.

Но вместо Барези и Костакурта в игра влязоха Гали и Панучи, а Малдини бе преместен в центъра на защитата. А самият финал потвърди подозренията, че в отбора на Капело основната роля се пада не на конкретните футболисти, а на отработената до съвършенство система.

Отделните детайли се оказаха недотам важни. Даниеле Масаро, Деян Савичевич и Роберто Донадони излязоха от сянката и смачкаха каталунците. В Атина нямаше човек, по-щастлив от Фабио Капело, който разбра какво е да се озове на мястото на своя учител – Еленио Ерера.

МИЛАН НА АРИГО САКИ (1987-1991)

УСПЕХИ: шампионска титла, 2 КЕШ, Суперкупа на Италия, 2 Суперкупи на УЕФА, 2 Междуконтинентални купи
ТРЕНЬОР: Ариго Саки
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Марко ван Бастен, Руд Гулит, Франк Рийкард, Франко Барези, Роберто Донадони, Карло Анчелоти, Паоло Малдини
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Гали – Тасоти, Костакурта, Барези, Малдини – Донадони, Анчелоти, Рийкард, Евани – Гулит – Ван Бастен

През лятото на 1987 година Силвио Берлускони поверява Милан на Ариго Саки, след като неговият втородивизионен Парма отстранява „росонерите“ от Купата на Италия.

Тогава никой не можел да си представи, че този странен човек ще промени италианския футбол.

В края на краищата, Саки никога не е играл професионален футбол. На съмняващите се в способностите му обаче специалистът отвръща с неотразимото:  „За да станеш жокей, не е нужно да си бил кон“.

Казват, че Берлускони всъщност се колебаел между Саки и Освалдо Баньоли, направил Верона шампион през 1985 г. Според някои твърдения, босът на Милан се отказал от кандидатурата на Баньоли, защото не понасял хората с леви убеждения. Саки пък пет пари не давал за политика, защото мислел само за футбол.

„Пророка“ от Фузиняно работел с футболистите като никой друг. Той изстисквал подопечните си до абсолютния им предел – безкрайните лекции по психология и тактика, двуразовите тренировки и упражненията за „релаксация“ почти ги докарвали до припадък.

Карло Анчелоти по-късно призна, че играчите по времето на Саки едва успявали да стигнат без чужда помощ до стаите си вечер.

Но и там нямало покой – треньорът бил способен да говори за зонова защита и схеми постоянно, дори непосредствено пред сън, рисувайки направо по вратите.

Нищо чудно, че в един момент „сенаторите“ се разбунтували и започнали полека да копаят гроба на треньора маниак.
Милан се представял доста слабо в първенството чак до мача с Верона на споменатия вече Баньоли.

Преди двубоя Берлускони застанал пред съблекалнята и известил всички влизащи в нея, че Саки остава още 3 години независимо от резултата. „Росонерите“ спечелили, а треньорът убедил играчите си в своята правота.

„От този момент нататък ви гарантирам, че този Саки не е идиот“, написал Джани Брера.

Най-великият италиански отбор за всички времена е резултат от интелектуалните усилия на един мечтател от провинция Емилия-Романя, който веднъж, кой знае защо, решил, че му е отредено да измени реда, просъществувал 40 години.

След това той успял да убеди в това изключителните си футболисти, които на свой ред обърнали света с главата надолу.