Бизнес или спорт?

Това обяви Тервел Пулев десет дни след злополучния двубой между брат му Кубрат и украинеца Владимир Кличко.

Срещата приключи с нокдаун за българина, но продължава да вълнува не само участниците в нея, но и всички останали у нас.

Всъщност в думите на по-малкият от двамата братя има много истина. Защото професионалният бокс е бизнес. Чистият спортен елемент е запазена територия само за аматьорския бокс и ако някой от кандидатите за слава в профи сериите не го е разбрал още преди да се качи на ринга, тогава е по-добре да се откаже навреме.

Ако на някой му звучи крайно, да си припомни за може би най-големия промоутър в профи бокса Дон Кинг, чието състояние се оценява на 150 милиона долара.

Самият Кубрат също, макар и с половин уста, призна, че става дума за бизнес, в който неговият тим не е успял да се пребори, да диктува правилата.

"Нямаше перфектен синхрон в организацията ни, както от моя страна, така и от страна на отбора ми. Беше в силите ни да спечелим търга, в резултат на което можеше да не ми е толкова дискомфортно и да ни притискат така преди мача. Но не го спечелихме, защото ми е за пръв път, нямах толкова опит. Със сигурност следващият търг няма да се разиграе така, ако има такъв, разбира се. За тях е елементарно да ни надиграят в един такъв търг. Те се имат начини да разберат нашата цена и да предложат с 200 000 повече”.

И още едно твърдение в подкрепа на тезата за бизнес сделката, отново дошло от Кубрат.

Кубрат Пулев

„Не платихме за всички титли, защото за нас не беше важно за колко титли ще боксираме, а да победим световния шампион. Затова решихме да не хвърляме излишни пари за титли, които може да не спечелим. На мен ми беше достатъчна една титла и да победя световния шампион”.

Tweeeet me!

Всъщност като се замисли човек в кой истински спорт стигаш до мач за титлата след като си плащаш?

И тъй като говорим повече за бизнес е някак нормално по-силният да диктува правилата. А в случая това безспорно е империята на братята Кличко.

Нормално е и след всичко изговорено от българина те да си търсят правата в съда. Тепърва Кубрат и отбора му ще трябва да се доказват пред институции, за които лявото и дясното круше нямат никакво значение. В нормалния свят е така – когато хвърляш обвинения, трябва и да ги доказваш.

„Нека ме съдят. Аз съм си такъв - обичам да казвам нещата както са. Смятам, че няма за какво да ме съди, но нека ме съди, щом е решил”, демонстрира спокойствие Кубрат.

Кой крив, кой прав обаче ще решават други.

И ако все пак се върнем на територията на спорта, какъвто в сблъсъка все пак имаше, пак изглежда логично случилото се в Хамбург. Опитът бе изцяло на страната на Кличко и българинът трябваше да бъде по-умерен в изказванията, които нагнетиха и без това нереално високите очаквания на сънародниците му.

Десет дни след сблъсъка Кубрат отчете грешките си, но пак демонстрира сериозно самочувствие и не пропусна да атакува съперника. „Той имаше късмет, че това кроше, което бие по един и същ начин във всеки мач, просто му влезе.

Някои от спаринг-партньорите ми направо ги пребивах, може би и с Кличко трябваше така да постъпя. Но просто не съм знаел, сега като знам, можех и да го променя”.

Дали Пулев ще има втори шанс? Ако нещата се решават само на ринга – може би. Защото е неоспорим факт, че по-големият от братята Пулеви е талантлив боксьор.

Но това зависи и от агенцията, с която ще работи. Все още неясно остава дали това ще бъда „Зауерланд”. Факт е, че германците допуснаха сериозни пробойни при организацията на сблъсъка и бързаха той да се осъществи сега с пълното съзнание, че договорът им с българина изтича.

И ако искат да продължат и двете страни ще трябва да направят анализ на отношенията и поведението си. За да не се получава отново същия резултат – и спортно, и като бизнес.