Седемте най-добри отбора в историята на Манчестър Юнайтед

Oт успехите в началото на ХХ в., през „Бебетата на Бъзби“ и триото Бест-Чарлтън-Лоу, до Кристиано Роналдо и Уейн Руни

Sportinglife
Sportinglife 08:45 ч., 02 Март 2015
0
4998
Getty Images

Eдна крачка напред, две назад – така сякаш се развива сезонът за Манчестър Юнайтед под ръководството на Луис ван Гал.

Статистически тимът се представя доста по-добре, отколкото при Дейвид Мойс година по-рано. Но когато мерило за един отбор са успехите от времето на сър Алекс Фъргюсън, всичко, освен първото място, се изживява като болезнен провал.

Освен другото, пределно ясно е, че настоящата версия на „Червените дяволи“ е далеч от най-големите формации в историята на клуба.

Своята версия за това кои са те предлага сайтът „Спорт сегодня“.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 1906-1912

УСПЕХИ: 2 шампионски титли (1908, 1911), Купа на Англия (1909)
МЕНИДЖЪР: Ърнест Магнъл
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Били Мередит, Санди Търнбул, Джордж Уол

Първите победи на Манчестър Юнайтед са свързани с името на оглавилия тима през 1903 г. Ърнест Магнъл, който днес заема третото място в списъка на най-успешните мениджъри на клуба.

Ключова за Магнъл и неговия тим се оказала 1906 година, когато „Червените дяволи“ извлекли максимална изгода от скандала
в градския съперник Манчестър Сити.

По онова време английските отбори нямали право да плащат на състезателите си повече от 4 паунда седмично, но от Футболната асоциация открили, че „Гражданите“ са нарушили правилото.

Клубът бил глобен, мениджърът – дисквалифициран до живот, а играчите – разпродадени на специален търг в един манчестърски хотел.

На въпросната „разпродажба“ Юнайтед привлякъл четирима ключови футболисти, основният от които – Бил Мередит – най-голямата звезда на британския футбол по онова време.

С помощта на новите попълнения „Червените дяволи“ спечелили две титли и Купата на Англия, но през 1912 г. направили слаб сезон и Магнъл отишъл в... Манчестър Сити.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 2010-2013

УСПЕХИ: 2 шампионски титли (2011, 2013)
МЕНИДЖЪР: Алекс Фъргюсън
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Неманя Видич, Уейн Руни, Едвин ван дер Сар
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Ван дер Сар – Рафаел, Фърдинанд, Видич, Евра – Флетчър, Карик – Валенсия, Руни, Нани - Бербатов

Ако през 2011 година този Манчестър Юнайтед бе успял някак си да излъже най-добрата Барселона в историята, щеше да се наложи да го поставим в тройката на най-силните формации на „Червените дяволи“в историята.

А става дума за отбор, в който трима от четиримата основни защитници бяха започнали да отсъстват често-често заради контузии. Състав, в който нямаше централен полузащитник от световна класа.

Формация, в която Кристиано Роналдо бе заменен от Антонио Валенсия, а на левия фланг се редуваха почти 40-годишният Райън Гигс и непостоянните Ашли Йънг и Нани (в интерес на истината, известно време португалецът изглеждаше като едно от най-неуловимите крила в Европа).

Не може да се каже, че този Манчестър Юнайтед беше чак толкова слаб. Но все пак от тази формация сър Алекс определено изстиска над 100 процента.

Гениалният Фъргюсън към края на кариерата си бе превърнал печеленето на английския шампионат в част от всекидневието си. Така той успя да качи на върха една версия на „Червените дяволи“, която след напускането му дори не се класира за Шампионската лига.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 1992-1997

УСПЕХИ: 4 шампионски титли (1993, 1994, 1996, 1997), 2 Купи на Англия (1994, 1996)
МЕНИДЖЪР: Алекс Фъргюсън
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Ерик Кантона, Райън Гигс, Петер Шмайхел, Пол Инс, Марк Хюз
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Шмайхел – Паркър, Брус, Палистър, Ъруин – Канчелскис, Кийн, Инс, Гигс – Кантона, Хюз

Всъщност може би би било по-коректно въпросният период да се раздели на две, защото от 1995 г. нататък важна роля в него започват да играят младоците Пол Скоулс, Гари Невил и Дейвид Бекъм, наред с Райън Гигс, наложил се в основния състав няколко години по-рано.

През 90-те г. „Червените дяволи“ не можеха да се оплачат от липса на звезди. Освен гореспоменатите собствени възпитаници, в състава личаха имената още на Петер Шмайхел, Пол Инс и Марк Хюз, за крупна сума бе привлечен от Нотингам Форест Рой Кийн.

Човекът, който бе символ на отбора през целия този период обаче бе Ерик Кантона. Французинът бе купен от Лийдс през ноември 1992, а 6 месеца година по-късно Юнайтед стана шампион след 26-годишно прекъсване.
Този тим обаче така и не успя да постигне пробив в Шампионската лига.

По онова време „Червените дяволи“ бяха типичен представител на английския елит, където бързината и атакуващото безумие бяха на почит, за сметка на тактиката и професионализма извън терена.

Пък и не може да се каже, че Юнайтед е имал кой знае колко сериозни съперници през този период. Често пъти „Червените дяволи“ в тези години печелеха мачовете си с лекота, особено на „Олд Трафорд“.

Дори обожаваният от феновете Крал Ерик не успява да издигне отбора до нужното европейско равнище.

„Честно казано, големите европейски отбори бяха твърде голям залък за Ерик“, пише по този повод в автобиографията си Рой Кийн, който иначе смята французина за превъзходен футболист. „Успявахме да бием съперници като Рапид и Брьондби, но нямахме шансове срещу Ювентус и Байерн. Понякога ни беше трудно дори срещу клубове като Гьотеборг.“

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 1955-1958

УСПЕХИ: 2 шампионски титли (1956, 1958)
МЕНИДЖЪР: Мат Бъзби
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Бил Фоулкс, Дънкан Едуардс, Томи Тейлър
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Ууд – Фоулкс, Бърн – Джоунс, Колмън, Едуардс – Бъри, Уилън – Вайълет, Пег – Тейлър

Мат Бъзби поема Манчестър Юнайтед през 1945 г. Шотландецът успява да си издейства 5-годишен договор (вместо планирания за 3 сезона), след което започва да налага младоци от школата, включително бъдещите клубни легенди Бил Фоулкс, Роджър, Бърн, Дънкан Едуардс.

През 1951 г. „Манчестър Ивнинг Нюз“ кръщава новото поколение играчи на „Червените дяволи“ „Бебетата на Бъзби“. Тази формация печели две шампионски титли през 50-те, а Едуардс е обявен за най-големия талант на своето поколение.
Всички очакват младият състав на Бъзби да завоюва десетки трофеи.

За това какво се случва в действителност напомня часовникът на „Олд Трафорд“ с надписа „6 февруари 1958“.
В този ден самолетът на Манчестър Юнайтед катастрофира при опит за излитане на летището в Мюнхен и 7 играчи загиват в пламъците.

Всъщност Футболната асоциация не искала да позволи на „Червените дяволи“ да участват в Купата на шампионите, смятайки, че турнирът само ще попречи на най-добрия отбор в страната да се концентрира върху вътрешното първенство.

Бъзби обаче лично настоял Юнайтед да играе в Европа. След катастрофата шотландецът поискал да се откаже от футбола, защото чувствал вина за смъртта на футболистите си.

В крайна сметка мениджърът обаче склонил да остане, за да създаде нов легендарен отбор на Манчестър Юнайтед, за който ще стане дума по-късно.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 1998-2003

УСПЕХИ: 4 шампионски титли (1999, 2000, 2001, 2003), Купа на Англия (1999), Шампионска лига 1999
МЕНИДЖЪР: Алекс Фъргюсън
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Дейвид Бекъм, Райън Гигс, Рой Кийн, Дуайт Йорк, Анди Коул, Теди Шерингам, Оле Гунар Солскяр, Пол Скоулс, Яп Стам
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Шмайхел/Бартез – Невил, Йонсен, Стам, Ъруин – Бекъм, Скоулс, Кийн, Гигс – Йорк/Шерингам, Коул/Солскяр

Епохата на разцвета на „Випуск 1992“. Гари Невил бе несменяем титуляр на десния бек, Фил Невил и Ники Бът бяха важни елементи от ротацията на Алекс Фъргюсън.

Халфовата линия на този Юнайтед със сигурност е една от най-добрите за всички времена при класическа схема 4-4-2.
Дейвид Бекъм не се уморяваше да центрира като по конец към нападателите отдясно, а на другия фланг бързоногият Райън Гигс тероризираше бековете.

В средата Рой Кийн нямаше равни в отнемането на топката и контролирането на играта, а партньорът му Пол Скоулс винаги бе способен да реши мача с някое блестящо отиграване.

В нападение пък титулярите Дуайт Йорк и Анди Коул често бяха сменяни изключително успешно от „дубльорите“ Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр.

През 1999 г. Юнайтед спечели исторически „требъл“ – титла, Купа и ШЛ. Забележително е, че в драматичния финал срещу Байерн ги нямаше основните полузащитници Кийн и Скоулс (наказани), а успеха донесоха именно резервите Шерингам и Солскяр, след като Йорк и Коул бяха обезвредени от немската отбрана.

Истината е, че въпреки успехите на домашната сцена, този състав донякъде разочарова на континенталната сцена. След успеха над Байерн изглеждаше, че Гигс, Бекъм, Кийн и компания ще превърнат Шампионската лига в арена на най-блестящите си подвизи.

Вместо това от 2000 до 2006 г. „Червените дяволи“ преживяха куп разочарования в Европа. Най-интересната теория гласи, че причина за това е знаменитата загуба с 2:3 от Реал (Мадрид) на „Олд Трафорд“ през 2000 г, когато Фернандо Редондо скри топката на домакините, а Рой Кийн си вкара нелеп автогол, разделяйки се по особено болезнен начин с мечтата си да играе в решаващия мач за трофея.

Смята се, че след драматичния провал, Фъргюсън решил, че в Европа Юнайтед не може да си разиграва коня както във Висшата лига и му отнело пет години да научи отбора си да играе по-прагматично на континенталната сцена.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 2006-2009

УСПЕХИ: 3 шампионски титли (2007, 2008, 2009), Шампионска лига
МЕНИДЖЪР: Алекс Фъргюсън
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Кристиано Роналдо, Уейн Руни, Рио Фърдинанд, Райън Гигс, Пол Скоулс
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Ван дер Сар – Браун, Фърдинанд, Видич, Евра – Карик, Скоулс – Роналдо, Руни, Гигс – Тевес

Преди сезон 2006-07 Юнайтед бе в неприятна серия от три години без спечелен турнир. На старта Челси на Жозе Моуриньо с огромното състояние на Роман Абрамович и Арсенал – финалист от последното издание на Шампионската лига – изглеждаха фаворити.

Мнозина очакваха дори Ливърпул на Рафа Бенитес да изпревари Юнайтед, като предричаха още една нулева година на „Червените дяволи“. Вместо това Фъргюсън качи отбора си на първото място.

Едвин ван дер Сар стана първият сигурен вратар на манчестърци след напускането на Петер Шмайхел, а Рио Фърдинанд и Неманя Видич оформиха една от най-добрите двойки централни защитници в историята на клуба.

Пол Скоулс и Майкъл Карик се разбираха отлично в средата на терена, а Кристиано Роналдо от талантлив, но капризен и непостоянен младеж, способен 90 минути да центрира в нищото, се превърна във футболно чудовище.

Може би отборът от периода 1998-2003 отговаря в по-голяма степен на класическите ценности на Манчестър Юнайтед.

В него основните роли изпълняваха отгледани в клуба играчи, които почти винаги залагаха на атаката. При това въпросното поколение на „Червените дяволи“ буквално възкръсна от мъртвите в паметните европейски двубои с Ювентус и Байерн.

Юнайтед на Кристиано Роналдо обаче стигна до финала в Шампионската лига два сезона поред, а конкуренцията на вътрешната сцена беше далеч по-силна.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 1963-1968

УСПЕХИ: 2 шампионски титли (1965, 1967), Купа на Англия (1963), КЕШ (1968)
МЕНИДЖЪР: Мат Бъзби
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Джордж Бест, Боби Чарлтън, Денис Лоу
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Степни – Бърнс, Садлър, Фоулкс, Дън – Креранд, Чарлтън, Стайлз – Бест, Лоу, Астън

След като се възстановява физически и физически от трагедията в Мюнхен, Мат Бъзби разбира, че няма да успее да направи нов силен отбор, използвайки само собствени юноши.

Към Бил Фоулкс, Боби Чарлтън и останалите оцелели в самолетната катастрофа скоро се присъединяват няколко нови класни играчи, начело с Денис Лоу. Шотландецът е придобит за рекордните през 1962 г. 115 000 паунда от италианския Торино.

Най-яркия си изпълнител обаче Юнайтед отглежда сам. Джордж Бест е привлечен в клуба на 15 години от Белфаст (тамошният Гленторан се отказал от него, защото бил „твърде дребен и лек“).

Още във втория си сезон в мъжкия отбор северноирландецът става суперзвезда, а Юнайтед печели титлата за първи път след трагедията в Мюнхен. Най-интересното обаче предстои.

Бест, Боби Чарлтън, Лоу и компания забавляват феновете с изявите си на терена, като същевременно не пропускат да се забавляват извън него. Мрачните следвоенни години са останали в миналото и добрата стара Англия се нуждае от попзвезди не само в музиката.

Джордж Бест става истинска културна икона и си спечелва красноречивия прякор „Петия Бийтъл“.

Вторият велик Юнайтед на Бъзби стъпва и на континенталния връх, по пътя към който шотландският мениджър успява да пребори съпротивата на упоритите английски чиновници и мюнхенския ад с последвалата битката за собствения си живот.
На 29 май 1968 година Манчестър Юнайтед бие Бенфика с 4:1 на „Уембли“ (след продължения) и така една от най-знаменитите истории в английския футбол бива увенчана със своя хепиенд.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията