Империята отвърна на удара

За една седмица Федерер, Надал и Ферер напомниха, че още имат думат в мъжкия тенис

Андрей Георгиев
Андрей Георгиев 12:10 ч., 05 Март 2015
0
1370
Getty Images

Допреди четири седмици февруари изглеждаше като най-претрупания и същевременно незначителен месец от календара на мъжкия тенис.

Дванайсет ATP турнира буквално "набутани" в 28 дни, но без Голям шлем, Мастърс или купа "Дейвис" очертаваха период, който едва ли можеше да има сериозно влияние върху баланса на силите през сезона.

Развоят на събитията през последната седмица обаче ще е история с продължение през 2015-а.

Стара и добре позната история. Защото елитът ясно заяви, че няма никакво намерение скоро да абдикира от властта и ще направи всичко по силите си да запази ядрото от последните 10 сезона.

На първо четене, 2015-а трябваше да е година за свежа кръв по върховете на йерархията.

Новата вълна най-после трябваше да разбие "Голямата четворка" или поне под някаква форма да застраши десетилетната й доминация.

Месец по-късно Новак Джокович триумфира на Australian Open и доказа превъзходството си срещу Анди Мъри, 33-годишният Роджър Федерер отпадна в трети кръг за първи път от 14 г., а Рафаел Надал преклони глава пред Томаш Бердих след серия от 17 победи.

Изглеждаше сякаш Топ 4 се превръща в Топ 1...

Няколко стъпала по-надоу в ранглистата, още един от най-опасните съперници през последните години също страдаше - Кеи Нишикори се справи отчайващо лесно с Давид Ферер (6:3, 6:3, 6:3) в четвъртия кръг в Мелбърн.

След като изпада от Топ 5 през 2014-а, железният испански воин може би най-после се приближаваше към края на кариерата си. Японецът пречупи цели 4 пъти 32-годишния Ферер през миналия сезон и то в собствената му игра - безкрайната размяна от основната линия.

При всичко изброено дотук, какво толкова може да се е случило през последния уикенд?

Ами, всички прогнози и заключения от последните няколко абзаца изхвърчаха през прозореца. И всички съперници трябваше да си припомнят (в случай, че са забравили), че Федерер, Надал и Ферер имат сили да вдигнат още доста трофеи при това с качествен тенис.

Титлата на Ферер в Акапулко определено беше най-впечатляващата от трите, за които ще говорим.

Ветеранът триумфира за четвърти път в Мексико, но за първи път откакто турнирът се премести от клей на твърди кортове. Реално, Ферер записа 18-и успех за сезона срещу само 1 загуба, вдигна третия си трофей и след като миналата седмица спечели на земна настилка в Рио де Жанейро, сега го направи на хард корт.

Ферер в Акапулко

"Играх много агресивно и без грешки. Във важните моменти той (Нишикори) бъркаше повече, а аз се възползвах. В момента се чувствам изключително уверен в играта си."

А в 10-те си мача в Бразилия и Мексико, Давид пречупи 10 по-млади съперници и подпечата сладкия успех в Акапулко с 6:3, 7:5 над Нишикори.

Ферер вероятно няма да се върне в Топ 5 или пък да достигне отново полуфинал в Големия шлем, но волята му все още е достатъчно силна, за да подчинява тази на по-младите му противници.

Същото, дори в по-голямата степен важи за Федерер и Надал.

Защото ако Ферер прекара първите два месеца от сезона в опит да спре неизбежния спад в играта му, Роджър и Рафа през последната седмица върнаха спомените от най-добрите си мигове в професионалния тур.

И двамата играеха на любимите си кортове в части от света, в които са имали успехи в миналото.

Федерер вдигна седмия си трофей на твърдите кортове в Дубай, а Надал заслужи 46-ата си титла на клея в Буенос Айрес.

И двамата изглеждаха коренно различно спрямо избледнелите си версии в Австралия.

Отпадането на Маестрото в трети кръг в Мелбърн само подчерта тенденцията за по-отчетлива нестабилност в представянето му спрямо годините като №1 в света.

През 2012-а той триумфира на Уилмбълдън, 2013-а по-скоро сочеше към залеза на кариерата му, докато 2014-а ни предложи един прероден Роджър.

Способен ли беше 33-годишният Федерер да задържи това високо темпо след фиаското в Мелбърн?

"Да", сякаш изрещя Маестрото с титлата в Дубай, до която не загуби нито един сет по пътя и обезличи световния №1 Новак Джокович с 6:3, 7:5 на финала.

Срещу Ноле швейцарецът оставаше неизменно верен на агресивния си стил дори, когато минаващите удари на съперника прелитаха като куршуми над мрежата.

Федерер в Дубай

"Хората продължават да ми напомнят, че съм на 33 години, но аз се чувствам толкова млад! Мисля, че спечелих всички важни точки във финала и съм много щастлив, че играх толкова силно."

Маестрото запрати 37 уинъра в полето на Джокович, който му отвърна с едва 19. Федерер спечели едва 9 от общо 21 излизания на мрежата, но както често се случва - сервисът му направи разликата и му позволи да отрази всичките 7 брейкпойнта, пред които беше изправен.

При 3-4 гейма и 15-40 във втория сет Федерер се измъкна с 4 уникални начални удара. И макар невинаги да успяваше на мрежата, спаси сетпойнт при 4-5 с форхенд воле на линията, докато накрая агресията на Роджър беше възнаградена и Джокович се пречупи.

Ден по-късно и на няколко хиляди километра разстояние, най-големият съперник в кариерата на Федерер също нададе победен вик.

На финала в Буенос Айрес, Рафаел Надал не просто игра най-добрия си тенис за седмицата, той игра най-добрия си тенис за годината.

Матадора показа, че най-после загърбил мислите и изказванията за контузии и отново се чувства у дома на любимия си клей.

Надал отново "отпусна ръката" и ни напомни за страховития си форхенд. А когато този удар проработи, всичко се подрежда за испанеца.

Надал в Буенос Айрес

"Отдавна не съм бил шампион и тази титла е страхотна новина за мен. През тази седмица показах най-добрия си тенис и това ми дава увереността, от която се нуждаех."

Рафа се върна от 1-6 точки в тайбрека на откриващия сет на полуфинала срещу страхотно играещия Карлос Берлок и на следващия ден не остави шансове на Хуан Монако в двубоя за титлата.

Матадора изчакваше точния момент за късите си топки, бекхендът отново изглеждаше като оръжие, а усещането за играта на мрежата се беше завърнало.

С впечатляващо движение и мощни удари, испанецът се приближаваше към най-добрата си форма на клей и го осъзнаваше.

За една седмица Надал (28 г. и 8 месеца), Федерер (33 г. и 6 месеца) и Ферер (32 г. и 10 месеца) сложиха край на всякакви прокрадващи се идеи за изтичащото им време сред елита на мъжкия тенис.

Империята отвърна на удара.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията