Джанфранко Дзола: Марадона ми даде своя №10

Бях готов да дам подкуп, за да играя в Наполи с Диего

Sportinglife
Sportinglife 19:50 ч., 10 Март 2015
0
4126
Getty Images

Английското списание „Four Four Two” се среща с Джанфранко Дзола в хотел в Тренто, където той е готов за дълго интервю.

Кой е Джанфранко Дзола

Той е на 48 години, като последната му работа бе треньор на Каляри. Работи на доброволни начала с младежкия национален тим на Италия, където помага на селекционера Луиджи ди Биаджо.

Като футболист играе за Торес, Каляри, Наполи, Парма, Челси и пак Каляри, където приключи кариерата му през 2005 г.

Малък магьосник с топката, личен приятел и ученик на Диего Марадона в Наполи, Дзола направи невероятен фурор в Англия. С Челси вкара 80 гола в 312 мача, бе избран два пъти за Футболист на годината на клуба и досега е легенда на „Стамфорд бридж”.

Шампион с Наполи за 1990 г. (редом с Дон Диего), носител на Купата на УЕФА с Парма за 1994-а, на КНК с Челси за 1997 и 2000 г. През 1998-а спечели и Купата на лигата.

Не успя да попадне в ерата „Абрамович” и големите пари в клуба, но остава като един от симпатягите – далеч от имиджа на модерните звезди. Има 35 мача и 10 гола за Италия.

Попада в рубриката „Очи в очи”, където въпросите задават читатели – пращат мейли, писма и туитове от цял свят, за да ги събере изданието и да ги зададе на звездата.

„Как да го направим – на италиански, английски, испански или китайски”, пита Дзола. Италиански. Тъй като няма въпрос от читател дали говори китайски, никога няма да разберем отговора...

- Вие и Луиджи Рива сте от Сардиния. Има ли други известни играчи от Острова и колко трудно беше да преминете между два големи клуба – врагове в родното ви място, когато бяхте младеж?

- Имаме и други известни играчи от Сардиния – Джанфранко Матеоли, Пиетро Паоло Вирдис, а и Антонело Кукуреду, спечелил доста титли с Юве. Всички те играха и за националния.

По другата тема – да, между Торес, където започнах, и Каляри, където преминах, има голямо съперничество. Но никога не са ме обиждали заради това фенове на някой от двата тима.

- Мислил ли сте да станете жокей, предвид ръста ви?

- Хаха, добър въпрос. Всъщност не. Като цяло не съм бил никога близо до коне или този спорт, за да мисля по въпроса.

- Лучано Моджи ви привлече в Наполи, а той е човекът в центъра на Калчополи. Предложи ли ви нещо „под масата”, за вас, при онази сделка? Примерно каси марково вино или нещо такова? Какво е мнението ви въобще за скандалите около италианския футбол?

- Моджи ме взе в Серия „А” от трета дивизия. И то в Наполи, където получих шанс да играя до Марадона.

Представете си само! Не бе нужно да ме изкушава с кой знае какво, за да отида! Всъщност, аз бях готов да дам подкуп, само и само да направим трансфера! Не, сериозно – този скандал е огромен проблем за италианския футбол.

Репутацията ни страда, доверието в нашата игра се руши. От такива скандали винаги остава белег, така че мисля, че ще ни трябва доста време за се възстановим.

- Но спечелихте световната купа точно в разгара на скандала. Това не помага ли?

- Да спечелиш световното първенство е голяма работа. Но не е помогнало кой знае колко със скандала, защото той разтърси футбола ни в основите му – из клубовете и базовите точки.

- Какво научихте от Марадона на и извън терена? Разкажете интересна история за него.

- Имах огромен късмет да играя с него, да се наричам негов съотборник. Да тренирам с него ежедневно.

Нещата, които той правеше... Боже! Той беше, е и ще остане уникален. Извън терена – харесвах неговата обикновеност, простотата, с която правеше нещата. Той беше Марадона, но когато бе с отбора ставаше един от него.

Обикновен играч като останалите. Не вярваше и не се държеше като суперзвезда. Искате история... Една винаги ме е разсмивала: Един ден играхме с Пиза за купата , той ме накара да сложа фланелката с номер 10, а самият Диего облече деветката.

Това бе най-великото нещо за мен, невероятно! Марадона да ми даде десетката си...

Бях в шок, но не само – това е и случката, която ми е дала най-голямо самочувствие като футболист.

- Чували сме, че сте имали състезание с Диего след тренировка – да биете дузпи с по-слабия си крак – вие с левия, той с десния. Кой побеждаваше?

- Откъде знаете за това? Знам, че се съгласих да отговоря на всички въпроси, но на този няма да го направя, иначе Диего може да се ядоса! Всъщност ще кажа само, че той никак не обичаше да губи дори на тази надпревара, а и бе изключително добър и с десния си крак.

Източник: Four Four Two

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията