Как Манчестър Юнайтед съсипва Фалкао и Ди Мария

Радамел Фалкао отново не вкара гол.

Той игра 72 минути пред празните трибуни на „Олд Трафорд” с тима до 21 години на Манчестър Юнайтед срещу Тотнъм (1:1) във вторник.

Ден, след като бе оставен да гледа от скамейката загубата от Арсенал на първия тим.

В стартовия състав за този двубой на резервите имаше имена като Джо Ротуел, Шон Гос и Лиъм Гриймшоу. Момчета, които се борят за място под слънцето на Юнайтед и вероятно някои от тях ще го намерят.

Но дали за Фалкао не е твърде късно?

Във вторник той изглеждаше унизен и нещастен.

С два старта от последните пет мача, с конфузната роля на резерва, която не е използвана дори при 1:2 и оставащи 20 минути от най-важния мач за сезона, нападателят, заслужил прякор Тигъра през годините, изглежда не на мястото си.

Фалкао се гордее с уникални статистики в Европа. Това е неговият сезон №6 на Стария континент, а преди него показателите му са впечатляващи:

В Порто: 43 мача/ 34 гола, 42 мача/38 гола.

В Атлетико: 50 мача/36 гола, 41 мача/34 гола.

В Монако: 22 мача/13 гола и тежка травма по средата на сезона, извадила го за 8 месеца от игра.

Днес Фалкао гледа и не вярва, както не вярва и светът – 19 мача и четири гола за Юнайтед е най-слабото му постижение в кариерата.

Да, адаптацията е трудна. Да, това е друг футбол...

Но все пак? Говорим за нападателя, когото цяла Европа желаеше да привлече. За играч с трансферна стойност около 50 милиона евро.

До Тигъра, напълно унижен с пускането му сред младоците в мач пред празни трибуни, имаме един неузнаваем Анхел ди Мария.

За мнозина той бе най-важният офанзивен играч на Реал миналия сезон, редом с Лука Модрич и, разбира се, Кристиано Роналдо.

Бе страхотен и на световното до травмата, която го извади от полуфинала и финала.

Анхелито – Ангела, така и не може да си намери мястото на терена в Юнайтед.

От време навреме пак виждаме спринта, с който с лекота елиминира бранител.

Пасът, особено центрирането, което е убийствено оръжие. Но това се случва по веднъж на 2-3 мача.

Четири гола и четири асистенции – както и Фалкао...

Не е достатъчно за 68-те милиона, които Юнайтед плати.

Не и за 280-те хиляди на седмица, които аржентинецът получава.

Не и за очакванията, които дойдоха с Луис ван Гаал.

Та стигаме и до мениджъра.

През лятото Ван Гаал каза – отборът е отличен, не виждам нужда от много нови имена.

След което взе играчи за 187 милиона лири.

После започна с трима и обяви твърдо – това е системата, ще я следваме.

Нещата ще стават по моя начин.

След 3:5 от Лестър я промени...

Философията на Ван Гаал, казват, носи резултати и много скандали навсякъде, където холандецът е работил.

Ледени отношения със звезди, спорове с ръководство, неприязън към медии и „бели петна” в тактическата стратегия, последвани от гениални проблясъци и серии от добри мачове.

В Байерн и Барселона проблем нямаше – там конкуренцията е от 0 и 1 отбор съответно и титлата е задължение.

В Юнайтед нещата са различни.

Звездите линеят, отборът загуби пътя, резултатите все още са в коловоз, но при условие, че „червените дяволи” играят само за тази кауза и не се разсейват с европейски мачове като конкурентите.

Ако не успее да постигне топ 4 с този състав и при тези обстоятелства, Ван Гаал трудно ще ни убеди във философията си.

Поне не и в Юнайтед.