Франк де Бур: Не искам шейх в Аякс, а финансов феърплей навсякъде

Легендата на холандския футбол Франк де Бур вече е четирикратен шампион с Аякс. В интервю за списание „11 Freunde”, един от най-добрите защитници в историята на „лалетата”, разказа подробности от кухнята на мита Аякс. Разкри причините, поради които Аякс не може да спечели Шампионската лига и кое пречи най-мното на съвременния футбол. 

Минаха 20 години от триумфа на Аякс в Шампионската лига. Често ли го помните?

Направо е плашещо колко бързо лети времето. Вчера бях млад и животът бе пред мен. Но сега вече съм стар.

Като професионелен футболист и после като треньор във всеки мач се стремиш да дадеш нещо повече, да си по-добър. Гледаш напред. И изведнъж чуваш въпрос за събитие от преди 20 години. Направо настръхвам.

И все пак – мислите ли за онази нощ във Виена, когато вашият победи Милан с 1:0 във финала?

Много рядко. Когато работиш във футбола, нямаш време за спомени. Носталгията не е продуктивна. Понякога, когато давам интервю, трябва да се сещам, защото ме питат. Но какво мога да науча от спомен?

Например как се става европейски шампион?

От една победа преди 20 години голяма полза за бъдещето няма.

Може да се научите как се печели голям мач.

Целите се поставят в бъдещето, не в миналото. Когато един ден се пенсионирам, с феновете ще си говорим за онази нощ през 1995 година. Ще си сипя с удоволствие чаша вино и ще разказвам истории.

Разкажете и сега. Помните ли партито след мача?

Да, пътувахме върху кораб из каналите на Амстердам. Всички хора бяха по брега и се радваха с нас.

Когато Луис ван Гаал се научи на бирения душ в Байерн, сам се определи като „парти-звяр”. Колко животински изглеждаше тогава?

Без такива въпроси! Ван Гаал знаеше, че всички имаме огромен респект към него. На това парти уважението ни към него трябваше да е дори още по-голямо.

Гол ли беше?

Не помня. А за щастие по онова време нямаше телефони с камера.

Ван Гаал ви бе треньор повече от 10 години – в Аякс и Барселона. Какво ви научи?

Как един треньор трябва да се държи с футболистите си и как може да развие един отбор.

Как асоциират 1995 година сегашните ви футболисти?

Повечето от тях са празнували втори или трети рожден ден. Някои дори не са били родени. Ако искате да знаете дали ме наричат европейски шампион или ме асоциират с това, надявам се, че не. Искам да ме ценят като треньор, който се опитва да ги изгради като футболисти.