Ще накара ли Алегри Торино окончателно да забрави Конте

Разликата между пълното неприемане и обожанието във футбола е само няколко успешни мача.

До неотдавна треньорът на Юве Масимо Алегри бе безпощадно критикуван заради противоречивото представяне на тима в Шампионската лига. Чуваха се мнения, че той не е внесъл никакви нови идеи в играта на бианконерите, а експлоатира наследството на Конте. Пък и по принцип Макс е смятан от мнозина за временно решение, до което ръководството е прибягнало заради безизходицата, в която се озова през лятото.

Но измина около един месец и тонът на изказванията по адрес на Алегри се промени.

Почти погребаната мечта за евро-Юве отново завладя умовете, а торинският „Тутоспорт“ се зае сериозно да изяснява на кой отбор напомня Старата госпожа при Алегри – на Барса или на ПСЖ?

Решението на този въпрос би трябвало на теория да бъде открито във вторник, когато бианконерите посрещат Атлетико М в решаващ мач от Шампионската лига.

Боя се обаче, че ако Ювентус победи и заеме първото място в групата, редакцията на „Тутоспорт“ ще получи задачата спешно да открие общите черти между торинския клуб и Байерн.

Оказва се, че за да бъдат щастливи журналисти и тифози, понякога е необходимо съвсем малко.

Например да бъде пратена в небитието прословутата схема на Конте с трима централни защитници.

Масимилиано Алегри е човек, който по принцип си мери приказките. Но на една от летните пресконференции той заяви, че в последните шест години винаги е използвал четирима защитници и не смята да променя навиците си. Затова още преди старта на сезона всички бяха убедени, че първата крачка на новия специалист ще бъде преминаване към схема 4-3-3. Оптимистите обаче останаха разочаровани още в първия кръг.

При гостуването на Киево по нищо не си пролича, че Ювентус има нов треньор.

Тогава торинската преса вдигна малко шум, но скоро кротна. Шефовете обаче проведоха сериозен разговор с Макс. Известно е, че Аниели и Марота са убедени: причината на европейската импотентност на бианконерите е в остарялата схема на Конте.

Ръководството обаче не се сети да включи в договора на Алегри точка, която да го задължи да пуска четирима защитници и в следващите два месеца промените в Юве имаха локален характер.

Треньорът съживи Анджело Огбона, пробва Квадво Асамоа в центъра на полузащитата, разшири съществено периметъра, на който действа Карлос Тевес и накара футболистите да обикнат късите и средни подавания.

В резултат на това по процент владеене на топката и по брой докосвания на кълбото Ювентус е лидер в Серия А заедно с Рома.

Фундаменталната разлика между футбола на Алегри и този на Конте е в това, че в основата на първия е движението с топка в краката, а на втория – без нея.

При Конте около 90% от комбинациите и игровите ситуации бяха отработени до автоматизъм и всеки футболист знаеше отлично какво трябва да прави в даден момент – да тича, да подава, да стои на място или да се открива за пас. А когато някой получаваше краткотраен пристъп на амнезия, веднага получаваше надлежно напомняне от треньорската скамейка.

Що се касае до Алегри, той не е от най-големите „демократи“ сред треньорите, но все пак предоставя на играчите си повече възможности за импровизация.

До един момент Макс успяваше да внедрява идеите си и в рамките на старата система, но всяко нещо си има граници. За пълноценното реализиране на вижданията му на новия треньор му трябваше още един футболист в средата на терена, дори за сметка на играта по крилата.

Загубата срещу Олимпиакос в Шампионската лига доведе недоволството на запалянковците до точката на кипене. След въпросния двубой яростният тифозо на Юве – журналистът Марчело Кирико, разкритикува остро отбора, без да подбира особено думите си, и го оприличи на втородивизионния Фрозиноне.

При такъв ожесточен натиск 80% от треньорите биха се поддали на общественото мнение, но Алегри не осъществи чаканата революция. Още три кръга Ювентус използваше системата 3-5-2.

Макс търпеливо чакаше Андреа Пирло да се възстанови напълно.

Работата е там, че ветеранът винаги бавно навлиза във форма след мускулни травми. Статистиката също го доказва: че в първите две срещи след завръщането на италианския национал на терена процентът на точните му подавания в противниковата половина бе съществено по-нисък, отколкото през миналия сезон.

Вариантът Маркизио да играе като плеймейкър е жизнеспособен само при високо ниво на автоматизъм в действията, каквото отборът в онзи момент още не притежаваше. А Пирло е способен моментално да се приспособи към новите условия и най-важното, да нареди съотборниците си. Неслучайно Чезаре Прандели активно използваше това качество на полузащитника в националния отбор. Понякога Скуадра адзура променяше постройката си по няколко пъти на мач и само благодарение на Пирло нещата не излизаха извън контрол.

На Алегри му се наложи да промени позицията на самия Пирло.

Последният започна да играе по-близо до собствената врата, за да помага на защитниците да подхващат атаките на тима. При схема 3-5-2 тази роля частично изпълняваше Леонардо Бонучи, а самият Маестро действаше като класически халф. Сега на Бонучи е натоварен с по-скучните функции на типичен централен защитник, защото вече няма кой да му пази гърба.

Дългоочакваното събитие се състоя в Торино срещу същия този Олимпиакос.

След това Ювентус спечели още четири мача поред. Алегри извади и известна доза късмет, защото едновременно с Пирло във фантастична форма влезе и Пол Погба, въпреки че френският национал не бе на ниво в дербито с Торино.

Треньорът вече имаше възможност да задейства още един футболист в нападение – на крилото или в качеството на нападател от втора линия. Като последствие от промените резултатността на Юве скочи неимоверно много, но в същото време отборът започна да получава повече голове. Прилагането на новата тактика включва елемент на премерен риск, а за оптималното ѝ прилагане бе необходимо отборът да започне да контролира по-добре топката.

Засега реализацията на новата концепция далеч не е идеална. Първо, интензивността на играта не е достатъчно висока, което донякъде отговаря на флегматичния характер на Алегри.

На Макс определено не му достига онази бушуваща, неудържима страст, която вдъхваше на отбора предшественикът му.

А в евротурнирите това е от голямо значение – дори тоталният контрол върху топката няма да донесе дивиденти, ако в решаващите моменти отборът не е способен да повишава оборотите.

Второ, отборът стана по-зависим от моментното състояние на атакуващите си играчи. Това е стандартната цена, която плащат всички тимове, решили да се откажат от схематичността за сметка на импровизацията и фантазията.

Най-големият тест на този Ювентус, както вече стана дума, ще бъде в домакинския двубой с Атлетико.

Ако бианконерите успеят не само да се класират за осминафиналите в Шампионската лига, но и на всичкото отгоре го направят като първенци в групата си, в Конте ще бъде забравен окончателно, а на пиедестала в Торино ще се качи нов герой. По адрес на Алегри вече звучат дитирамби, макар и все още под сурдинка, но засега той не е спечелил нищо и дори изходът от битката с Рома в Серия А остава неясен.

Наивно е обаче да си мислим, че всичко в Юве на Алегри започва и приключва със схемата 4-3-1-2, в която е влюбен „Тутоспорт“. След месец в строя се завръща Андреа Бардзали, с когото малцина могат да се сравнят по отношение на действията в дефанзивната фаза на играта.

Дали Макс няма да се изкуши да върне изпитания модел, да яхне тримата най-добри италиански защитници и да препусне към скудетото?

Европа съблазнява мнозина в Юве с ярките си светлини и пъстри тонове, но на домашния фронт Старата госпожа няма право на грешка. Не се учудвайте, ако невъзмутимият специалист от Ливорно за пореден път успее да преметне всички.