Тя е на 93 и от поне 80 години мрази Арсенал

Сис Платън бавно и достолепно върви към автобуса за феновете, паркиран пред стадиона на Рединг. След малко той ще тръгне за гостуването на Блекпул, но никой не бърза – когато си на 93 години, позволено ти е да имаш своя собствена скорост на придвижване.

Дамата не пропуска мач на Рединг у дома и навън.

Разбира се, в събота вечерта ще е на „Уембли”, където отборът се изправя срещу Арсенал. Каква ирония...

Лейди Платън ще е единствената на трибуните, която е била родена, когато за последно Рединг бе на полуфинал за Купата на ФА. През 1927 г. „кралските поданици” губят с 0:3 от Кардиф на стадион „Молиню”.

Днес мачът е на великия „Уембли”.

А съперникът...

Сис не понася Арсенал вече близо 80 години.

„Арсен Уингер, познавате ли го?”, вдига войнствено ръка. „Уингър” е игра на думи с Венгер и идва от „мърморко”. „Той само се оплаква, постоянно някой друг му е виновен – нарежда баба Платън. – Типичен мениджър на този отвратителен клуб.”

Непоносимостта и към Арсенал датира от 30-те години, когато баща и Артър седял край прозореца с неделния вестник и си проверявал фиша със съботния залог.

„По дяволите, проклетият Арсенал отново ме провали”, чувала често.

„Винаги залагаше на тях – разказва Сис. – Този проклет отбор, както ги наричаше. От онези дни винаги съм ги ненавиждала, а днес чувствата ми не са различни.”

На 93 години видялата всичко дама продължава да работи почасова работа недалеч от дома и. Чистене, гладене – неща, които и носят допълнителни пари към пенсията. Във вторник Тони Тейлър, който кара автобуса на феновете, я прибра от Блекпул в 3 ч сутринта, а на слизане тя подхвърли: „Ще ставам в 8,30, Тони. Утре е ден за чистене.”

Е, мачът завърши 1:1 и всъщност бе безсмислен – домакините са отпаднали отдавна, а Рединг няма шанс за промоция. Но Сис Платън беше там.

Не би искала да е никъде другаде.

Рединг е нейният живот от 48 години. Като млада съпруга се грижи за децата – 6 на брой, но когато навършва 45 и те вече са поотраснали, се случва първият и досег с футбола отблизо. Не че и преди това не е гледала...

„Мъжът ми не пропускаше мач стария стадион на Рединг – „Елм Парк”. Казвах му – не те разбирам, защо седиш в дъжда и снега, за да ги гледаш?”.

Един ден съпругът и взима не един, а два билета. Хваща за ръка Сис и я води със себе си на трибуните. От тогава връщане назад няма.

В събота за първи път лейди Платън ще гледа своя тим толкова близо до Купата на ФА. Надживяла 3 от шестте си деца, тя няма много повече в ежедневието си, което да я радва – синьо-белите цветове на Рединг са най-цветното нещо в деня и.

Ако я видите на трибуните, със сигурност ще стиска лъвчето-талисман, което носи навсякъде.

Нищо чудно и да сипе обиди към Арсен „Уингър” Венгер, сочейки го с бастуна си.

Някои неща никога не се променят.