Как Джерард попречи на Джерард да иде на финал

Оказва се, че най-голямата пречка за Стивън Джерард да сбъдне мечтата си и да спечели ФА къп на 35-ия си рожден ден в последния си мач за Ливърпул бе самият Джерард.

Или по-скоро решението на Брендън Роджърс да го пусне като титуляр в полуфинала срещу Астън Вила на "Уембли".

Може би беше малко несправедливо от него да се очаква да играе водеща роля в такъв голям мач, след като не бе започвал в стартовия състав на "червените" от 10-ти февруари (още преди Тим Шърууд да бъде назначен за мениджър на Астън Вила) и единственият му футбол от тогава бяха 26 минути срещу Суонзи и 38 секунди срещу Манчестър Юнайтед.

Може би е несправедливо и да му се вменява толкова голяма вина, когато болшинството от играчите на Ливърпул се представиха на много ниско ниво, а по данните на електронната система Opta Джерард е бил вторият най-полезен играч за мърсисайдци в битката на "Уембли".

Но упреците са неизбежни, когато цялата схема е била толкова съсредоточена и подчинена на един играч.

Джерард започна срещата като един от двамата атакуващи централни полузащитници в схемата 3-4-2-1, след което влезе в ролята на плеймейкър при 4-2-3-1, когато Брендън Роджърс промени формацията в средата на първото полувреме.

В началото на второто, когато Роджърс направи нови промени, той бе в средата на халфовата линия, а отборът заигра 4-3-3. Пасовете му на къса дистанция бяха с доста добър процент - 82, а освен това той успя да направи две ключови подавания и да отправи три изстрела.

У Стиви се виждаше нещо от футболиста, който беше преди, но нищо повече.

Това не беше онзи Джерард, който може да вземе мача под свой контрол и да го обърне по собствено желание.

Често около него се случваха възлови събития, като откъсването на Фабиан Делф за втория гол на Вила, а той бе безмълвен участник.

На два пъти в последните 10 минути Джерард имаше шансове, но топката попадна кротко в ръцете на Шей Гивън след прекия му свободен удар, а изстрелът му с глава след корнера на Коутиньо бе изчистен от Киърън Ричардсън.

Може би най-трудното нещо в спорта е да знаеш кога да кажеш сбогом.

Джерард отдаде живота си на Ливърпул и завинаги ще остане в историята. Но просто усети, че вече не е този играч, който беше преди години. Мислите ли, че щеше да тръгне за Лос Анджелис, ако все още чувстваше, че е футболист, който е в състояние да води Ливърпул към титли?

Няма как да не е трудно да приемеш, че с течение на времето нещата се променят, но трябва да се примириш.

Уповавайки се отново на Opta, може да се забележи, че някои от статистиките на Джерард все още са на добро ниво, но други рязко са спаднали.

От 66-67 паса на двубой преди, сега едва стига 50. Да не говорим за пробивите, пресечените топки и единоборствата, които са спаднали почти двойно. Стиви Джи дриблира много по-малко и съответно и приносът му за отбора не е такъв, какъвто беше.

Много малко играчи успяват да планират оттеглянето си по най-добрия начин. А често, когато го сторят, остава впечатлението, че е имало още какво да дадат на отбора си и феновете.

А за Джерард е още по-трудно след незабравимия минал сезон, в който Ливърпул бе толкова близо до титлата, а той игра толкова добре.

Подхлъзването срещу Челси бе неприятен детайл, но в никакъв случай не и определящ за Джерард.

Тази година обаче дойде малко в повече за легендата на "Анфийлд". И със сигурност той го е осъзнал още по-категорично след полуфинала с Вила на "Уембли".