Ювентус изстрада успеха

Характер и умение да страда. Това бе всичко, което Ювентус показа в Монте Карло.

„Старата госпожа“ се класира напред заслужено, но делириумът от Дортмунд бе само далечен спомен – сякаш и бил рожба на някакъв друг сезон, в друга вселена, а не се случи в мач, игран само преди месец.

Да се подценява Монако би било високомерно (и наивно), но недостатъците на тима на Масимилиано Алегри се проявиха с пълна сила.

Да не говорим за пасивния подход, заради който схемата 3-5-2- на практика се превърна в 5-3-2, а това донесе куп инфарктни моменти и мигове на силна уплаха.

Пресата

Goal: Катеначо Юве – 0:0 и полуфинал

„Евроспорт“: „Старата госпожа“ – грозна, но ефикасна

„Гадзета дело Спорт“: Юве страда, но се завръща сред големите

„Кориере дело Спорт“: Нулевото равенство бе достатъчно, но Юве го чакат Барселона, Байерн или Реал

„Панорама“: Юве на полуфинал след мъка и полемики

Големите звезди този път ги нямаше никакви: те бяха болни или просто изчезнаха от картинката.

Тевес бе посърнал, Видал сякаш бе на игрището само телом, а Пирло игра на пресекулки, преди съвсем да се загуби.

Маркизио пък имаше принос само в дефанзивната фаза.

Практически изпъкна само Бардзали, а Бонучи също игра добре, но когато най-добрите на терена са защитници, това е тревожен сигнал.

С две думи, Ювентус изигра изключително тежък реванш и е по-добре да не се замисляме какво ги чака „бианконерите“ на полуфинала срещу някой измежду Барселона, Байерн или Реал (Мадрид).

По-добре да се надяваме, че тогава „Старата госпожа“ ще покаже другото си лице – онова от Дортмунд.

Иначе в сряда вечерта всичко започна с предизвестие за инфаркт за милионите тифози на торинци, когато Киелини се подхлъзна неловко, събуждайки спомените за гафа си срещу Борусия.

За разлика от „жълто-черните“, монегаските не се възползваха, но това бе само увод към едно крайно нервно първо полувреме за „бианконерите“, които играха твърде близо до собствената врата.

Ясна мисъл в тези моменти запазиха само Пирло, който на моменти бе великолепен и колосът Бардзали. Двамата бяха принудени сами да организират всичко, защото съотборниците им се събуждаха само на моменти.

В нападение Ювентус бе обречен със своята 5-3-2, гарнирана с непостоянство и липса на прецизност.

Насреща Монако действаше по-енергично, но на домакините им липсваше целенасоченост.

Имаше още един страховит момент, когато Киелини и Видал смачкаха в сандвич влизащия в наказателното поле Кондогбия, но шотландският рефер не видя никакво нарушение, може би защото двамата играчи на Юве му попречиха.

В края на полувремето най-после живна Тевес, който стресна Субашич с два свои удара.

Като цяло обаче първата част приличаше на посредствен филм на ужасите: твърде малко емоции и много скука.

Втората част започна като първата: тифозите на Юве, които оцеляха след подхлъзването на Киелини, имаха спешна нужда от дефибрилация след едно неразчетено излизане на Буфон, както и малко по-късно, когато Джиджи изпревари устремилия се към вратата му Бербатов.

Двете плесници не събудиха „Старата госпожа“, която изглеждаше зашеметена – учудваща липса на концентрация, невиждани грешки.

Отборът на Алегри изглеждаше напът да се разпадне, но Монако не се възползва от подаръците на гостите.

Пирло и Маркизио вече бяха далеч от показаното преди почивката и само Бардзали оставаше непоклатим. Алегри пусна Йоренте (той смени Мората, който повърна край страничната линия) и таранът, със своето умение да задържа топката и да помага при изнасянето напред, изигра ролята на аспирин, който не лекува, но помага.

Финалът беше абсолютна битка на нерви.

Торинци се опитваха да печелят време и отправиха поглед към противниковата врата едва в 89-ата мин. Тогава Пирло от фаул нацели сглобката на гредите.

Последна доза емоции, този път, за разнообразие, пред другата врата.