Светът скърби за литературните гении, които обожаваха футбола

Гюнтер Грас и Едуардо Галеано си отидоха в рамките на 24 часа

Sportinglife
Sportinglife 13:30 ч., 23 Апр 2015
0
646

В началото на миналата седмица, само в рамките на 24 часа, светът загуби двама литературни гении - немския белетрист и художник Гюнтер Грас и уругвайския поет Едуардо Галеано.

От този свят си отидоха и двама мъже, чиято огромна любов към футбола обогати, както животите им, така и техните творчески пера.

И двамата са родени в страни, в които футболът е повече от спорт, а страст отвъд класата, пола и поколенията.

Галеано прекарва часове и часове, гонейки топката по улиците на уругвайската столица Монтевидео като дете, макар че по-късно признава, че е бил безнадежден футболист.

Грас започва да играе доста по-голям и определя някои от пробивите си по лявото крило като "много добри", връщайки лентата назад.

"Исках да бъда футболист и да стана най-добрият от най-добрите, да бъда на номер едно", пише Галеано. "Да съм по-добър от Марадона, Пеле и Меси. Но мечтата се появяваше само през нощта, докато сънувам. Когато се събуждах, осъзнавах, че съм с дървени крака и съм обречен да бъда писател."

Галеано е фен на Насионал, един от най-обичаните отбори в Уругвай, чийто сайт миналия понеделник отбеляза загубата на известния творец.

Верността към отбора винаги е била от изключителна важност за него.

"В живота си човек може да смени жена си, политическите си убеждения и религията, но не може да изневери на отбора на сърцето си", често обича да казва приживе Галеано.

Грас подкрепяше по-малко бляскав отбор - хамбургския Санкт Паули. Веднъж изнесъл литературно четене от центъра на терена, за да набере средства в помощ на отбора на сърцето си, известен със своите антикапиталистически поддръжници.

Галеано е автор на книгата, която според много от критиците е сред най-добрите, посветени на играта, "El futbol а sol y sombra", публикувана през 1995 г. В пролога, той говори за спорта като "пиршество за очите... и радост за тялото, което играе."

В един от пасаж той описва часовете, след като стадионът се изпразни след голям мач.

"Стадионът остава да си почива сам, а фенът също се връща в своето уединение на "аз", което за 90 минути е било "ние". Подкрепата от трибуните се е разсеяла, а неделята е меланхолична като град след края на карнавал."

Съвсем наскоро той изпъкна със своята книга "Теория на Меси" в знак на почит към уникалния талант на аржентинеца. И докато за Диего Марадона се твърдеше, че е залепил топката за краката си, Галеано предполага, че Меси я крие в обувките си.

"Това е научно необяснимо, но можете да видите 7, 8 или повече съперници, които се опитват да му отнемат кълбото, но просто не могат. Защо? Защото те търсят топката извън краката му, докато тя е вътре."

"Никой не играе с толкова много радост и настроение като Меси. Той играе със страстта на дете. Прави го заради удоволствието от играта, не само заради победата."

Грас също имаше своите любимци, сред които беше грузинецът Александър Яшвили, който прекарва по-голямата част от кариерата си в немски клубове.

"Той изглежда толкова красиво меланхоличен, дори когато отбелязва гол", казва творецът пред вестник "Lübecker Nachrichten" преди девет години.

От политическа гледна точка и Грас, и Галеано са с леви убеждения, въпреки че като млад германецът е вербуван от Waffen SS.

Галеано е твърд противник на глобализацията във футбола и властта, която упражняват парите.

"Бизнесмените купуват един играч, продават го, а в новия му клуб му обещават още повече слава и още повече пари." Освен Меси, разбира се.

Грас се съгласява с Галеано: "Намирам комерсиализацията на футбола за ужасна. Вече не се води честна битка в Бундеслигата", твърди той през 2006 г.

Немецът критикува и начина, по който ФИФА управлява играта: "Правят така, че футболът вече не е спорт за хората, а е просто един голям бизнес."

Грас пише много по-малко за футбол, отколкото Галеано. Вместо това той го използва като символ на борбата за идентичност в следвоенния период на Германия.

Повратен момент за него и много негови сънародници е финалът на световното първенство през 1954 г., когато Западна Германия побеждава силно фаворизирания тим на Унгария с 3:2, за да вдигне първата си титла. Световният триумф е повод за огромна радост в страната, която все още се асоциира главно с нацизма и войната.

"Какво щеше да стане с германския футбол, пита един герой, създаден от Грас, ако късният гол на Унгария не беше отменен, и бяхме напуснали терена победени, а не като световни шампиони..."

20 години по-късно Грас използва първия (и единствен) официален мач между двата германски национални отбори - на Световното първенство през 1974 г., за да коментира двете политически системи, питайки закачливо коя страна ще подкрепя шпионин, наскоро заловен на Запад, докато е работил за Изтока.

Грас и Галеано по никакъв начин не са единствените литературни гиганти на миналия век, които прибират писалките, за да гледат футбол. Марио Варгас Льоса, Габриел Гарсия Маркес и Албер Камю също са горещи почитатели на играта.

"Всичко, което знам за морала и задълженията на човека, го дължа на футбола", казва Камю, който играе като вратар, преди да се превърне в един от от най-ярките представители на екзистенциалисткото течение във Франция и нобелов лауреат.

Източник: CNN

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията