Григор Димитров: На корта респектът се забравя

През идната седмица Григор Димитров започва участието си на турнира в Истанбул, но преди това българинът даде интервю за bTV. В предаването „120 минути”, най-добрият ни тенисист говори за влиянието на известността, момента, в който е разбрал, че иска кариера на корта, Мария Шарапова, семейните планове и други теми. Ето какво сподели Григор:

- Как сте, не идвате често в България?
- Не ми се случва (смее се). Трябва да играя в доста турнири, но винаги, когато имам възможността се връщам, защото семейството ми е тук и се опитвам да се насладя на тези моменти.

- Как ви действа цялото това внимание, където и да отидете по света?
- Има големи плюсове, но има и много време, през което трябва да съчетавам тренировките със задълженията ми извън корта. Никога не е лесно, три-четири дни преди турнирите винаги имаш заложени интервюта или други задължителни неща, които наистина отнемат много от вниманието. Там е и един от триковете, които трябва да научиш, но мисля, че за момента се справям.

- Какъв е трикът?
- Да останеш сам в своята обвивка, особено, когато се подготвяш за важен турнир. Винаги си малко по-сериозен...

- Как се случва това? Пристигаш някъде, открито те преследват папараци, а ти трябва да останеш концентриран. В едно свое интервю Джокович признава, че вечер си води дневник и това е неговото бягство. Какво е вашето?
- Всеки има нещо подобно. Аз обичам много да се разхождам, преди или след вечеря. Това е едно от нещата, които винаги ми е помагало да се концентрирам за следващия мач. Много пъти ми се е случвало да седя пред компютъра и да напиша нещо... Това са най-простите неща.

- Помните ли датата 7 юли 2008 година?
- Да, Уимбълдън. Баща ми беше треньорът, който помагаше в много от случаите. Майка ми беше неизменна част, всичко правехме заедно. Винаги сме имали синхрон в нашето семейство и това много помага в развитието на един спортист.

- Добър ученик ли бяхте?
- Вече не си спомням (смее се). Но внимавах в час, когато се налагаше.

- Къде седяхте в класната стая?
- Седях на първия чин на лявата редица.

- Кой ви запали по тениса?
- Добър въпрос. Всеки ме пита, какво бих правил, ако не играя тенис и аз не мога да отговоря. За мен нямаше нищо друго освен това. Баща ми беше треньор от самото начало и всичко стана много натурално, никой, никога не ме е карал да играя, цялото желание идваше от мен. В моментите, в които наистина усещах, че искам да направя нещо голямо, дойде и помощта на родителите ми и хората около мен.

- Спомняш ли си момента, в който си казахте "да, аз ще съм добър тенисист"?
- Да, когато спечелих един турнир до 11 години във Франция. Тогава имаше един момент, в който осъзнах, че тенисът е нещото, с което искам да се занимавам.

- Как разпускате?
- Докато летя (смее се). Винаги имам дълги полети с изключение на тези месеци в Европа. Гледам да си почивам във всеки един момент, да прочета някоя книга или да гледам филм. За момента нямаме ваканции, но да се надяваме, че и този ден ще дойде.

- Ще смените ли ракетата?
- Не, няма да я сменям. Работим, още не сме определили цветовете, но да се надяваме, че до края на годината и това ще стане.

- Застрахована ли е?
- Не, аз съм застрахован, тя влиза в комплект с мен (смее се).

- Чуват се всякакви неща, вярно ли е, че Пийт Сампрас се е предложил за ваш треньор?
- Доколкото бях чул, това беше споменато в друго интервю. Трогнат съм, но всеки е индивидуален. Не можеш да съдиш за един играч по резултатите му от началото на годината. Всеки очаква нещо от теб, всеки очаква нещо, но за момента съм в пълен контрол и хармония с нещата около мен и никой не може да промени мнението ми. Освен това имам много добър отбор зад себе си, така че ако се наложи нещо да се направи, със сигурност първи аз бих го казал. Всички тези приказки са неизбежни.  

- Какво си говорите с противниците преди мач, когато излизате на корта?
- Преди да излезем на корта не си говорим. Поздравяваме се, разбира се, но не се държим приятелски един към друг. Всеки иска да победи другия, това си е заложено в нас. Имаме голямо уважение един към друг, но когато излезеш на корта респектът се забравя. Въпреки, че аз винаги играя феърпей и съм честен на корта, но това не ме прави по-уязвим срещу когото и да играя.

- В интервю пред Лари Кинг твоята приятелка Мария Шарапова също бе попитана този въпрос, а тя нейният отговор бе, "Аз не говоря, защото не съм човек, който би се усмихнал лицемерно на противничка, за която мисля само как да победя." Доближаваш ли се до това?
- Ние го имаме това нещо в себе си, но за мен въпроса не е дали да бъда лицемерен. Аз никога не съм искал да бъда лицемер, да се показвам в друга светлина или да бъда нещо, което не съм. Ако се усмихвам, то тогава го правя, защото го чувствам, а не защото трябва да го направя.

- Приятели ли сте с Новак Джокович?
- Приятели е силна дума. Разбира се, на добри начала сме и винаги се поздравяваме. Всеки един от нас, особено играчите от Топ 10, гледа да се добере до другия и да го задмине.

- Щастлив ли си с Мария, която е също голям спортист? И водил ли си я някога в България?
- Не е идвала все още тук, но се надявам един ден да дойде. Надявам се, че ще имаме някога тази възможност и просто да се насладим на времето тук.

- А какво бихте ѝ показал тук?
- Много от нещата, които дори аз не съм виждал. Например, някое от Рилските езера. Има много неща, които аз също не знам и искам да разбера. Да се надяваме, че един ден ще се случи.

- Разпитват ли ви за България по света?
- Да, все по-често и по-често.

- И разказвате ли им за страната?
- Да, разбира се. Дотолкова, доколкото самият аз съм запознат. Наистина нямам това време да се прибера и да знам какво става в страната. Но знам, че винаги има добра храна, атмосферата е добре и съм горд да кажа, че съм българин.

- Как си представяте живота си след 10 години?
- Единственото нещо, което искам, е да съм доволен от кариерата си и нещата, които съм постигнал. А след това започват някои от още по-реалните неща в живота.

- Семейство, деца...
- Разбира се.

- А бихте ли ги направили тенисисти?
- Не. Разбира се, винаги бих искал, ако направят този избор, то това да е наистина техния избор. Може би това е едно от най-добрите качества, които моите родители ми дадоха от самото начало.