А-ни-е-те, името на синята чест

„А-ни-е-те, обичаме те!”, кънти сектор „Б”, а разплаканият мъж, който гони 30-те се кланя и вдига победоносно юмруци. Каква гледка бе само – синият герой, който направи така, че феновете пак да мечтаят.

Антонио Аниете дойде в Левски преди почти година и бе напълно непозната величина дори за най-тънките познавачи.

Антонио Салас Куинта е роден в Севиля, откъдето идва темпераментът му, пламъкът, който запали Левски тази пролет. Израснал и отгледан в Сан Себастиан, в академията на Реал Сосиедад, откъдето идва твърдостта, която притежават баските характери.

Той е просто един от многото испански таланти, не успял да стигне до първия тим на водещите клубове и потърсил щастие по света.

Вече на 29, Аниете живее в мечтите си.

Боготворен от половин България, той е желан от любимия си отбор – Бетис, който тъне в мизерия във втора лига у дома. Антонио ще напусне Левски скоро, ако не стане чудо.

В сряда вечер едва ли някой е останал равнодушен, когато Аниете заби топката във вратата на Лудогорец.

Това не бе просто гол, а вулкан, най-вече от емоции и страст.

Четири месеца испанският нападател и съотборниците му не получават заплати, за да може клубът да събере пари лев по лев и да си плати задълженията по лиценза.

За да го има и наесен, когато нито един от чужденците (а вероятно и много от българите) няма да са в синьо... Каква ирония. И колко характер и смелост се иска да продължаваш да намираш сили да играеш за емблемата и феновете. Защото други стимули няма.

Аниете, Бедоя, Белаид, Прохазка, както и дори дошлият под наем Либан Абди, стискат зъби и играят.

Обясняват им – довършете сезона, нека закрепим лиценза, ще си получите всичко. И те играят. Биха отбор, който не знае що е забавена заплата или премия. Защото не парите водят топката и пускат пасове. А сърцата. Оттам – силата идва и в краката.

В прав текст

Велик момент, който е абсолютният антипод на всички приказки, които чуваме от години насам, че с парите си Лудогорец е непобедим. Би ги един беден отбор, без заплати и отписан дори от своите след отпадането от първата шестица.

Tweeeet me!

Аниете вкара, съдията свири край минути по-късно, а рошавият севилски „бръснар” рухна на тревата и се разплака.

Велик момент, който е абсолютният антипод на всички приказки, които чуваме от години насам, че с парите си Лудогорец е непобедим. Би ги един беден отбор, без заплати и отписан дори от своите след отпадането от първата шестица.

„Резултатът не бе справедлив – написа в социалните мрежи Антонио. – Левски игра с човек повече, с 12 играчи. Вие вкарахте този гол, той е на Левски, а не на Аниете. Благодаря ви, дадохте ни сили, когато вече нямахме.”

На 1 юни Аниете ще си тръгне от България, вероятно в посока Бетис.

Може би като носител на купата, но дори и Левски да загуби финала, севилският култов герой спечели нещо много по-важно. Любовта на половин България и уважението на останалата половина.

Защото левскар или не, не може да не кажеш едно голямо „грасиас” за емоциите, за куража и характера – да си чужденец в София и да не плачеш за заплатите си, а да играеш.

Страстта – това е, което крепи футбола. Останалото са прозаични стойности, облечени в банкноти.