Голът, който създаде мита за Барса
Хосе Мария Бакеро разказва за мача в Кайзерслаутерн, който роди дриймтима
Хосе Мария Бакеро бе капитанът на първия дриймтим на Барселона. С Йохан Кройф начело, с Христо Стоичков и Роналд Куман, с Михаел Лаудруп и Чики Бегиристайн. Преди мача на Барса с Байерн великата шестица на каталунците си спомни своя гол, с който се роди мита за днешната Барса.
„Кайзерслаутерн. Тази дълга дума и трудна за изговаряне дума – започва Бакеро. - Играхме там и почти бяхме отпаднали. Тогава се случи чудо. Спомням си го съвсем точно.
Дадоха фаул за нас точно между централната линия и наказателното поле. Роналд Куман, нашият човек за статичните положения, центрира в пеналта. Какво ни оставаше? Трябваше на всяка цена да вкараме гол. Кайзерслаутерн водеше с 3:0 и бе заличил нашата победа с 2:0 от първия мач. Щяха да ни определят като предатели, отпаднали още във втория кръг на КЕШ.
Топката полетя към мен, аз скочих между двама футболисти. Не бяха съвсем близо до мен, иначе с моя ръст нямах шанс. Все пак съм само 1,70 метра висок. Явно си мислеха: „Джуджето може и да не го пазим.“
Но въпреки ниския ми ръст винаги съм играл добре с глава. В този момент всичко се случи, както трябва. Скочих, ударих мократа топка с чело и я пратих в далечния ъгъл. Когато видях, че минава голлинията, полудях. Секунди по-късно не можех да дишам от прегръдките на моите съотборници. Чиста радост! След мъничко реферът свири край, класирахме се!
В съблекалнята всички бяхме останали без въздух. Не мислехме как сме отстранили Кайзерслаутерн, а как сме оживели. Едва когато се качихме в автобуса, започнах да мисля. Казах си, че след такъв мач няма как да не спечелим трофея.
Така и се случи – след половин година отидохме на „Уембли“, победихме Сампдория с 1:0 и станахме за първи път европейски шампиони. Исторически триумф. И този мач беше много труден, защото влезе в продълженията и Куман вкара от пряк свободен удар. Но купата спечелихме в онзи студен ноемврийски ден в Кайзерслаутерн.
"... А на стадион “Ивайло” Гочето Василев в средата на второто полувреме тръгва “ва банк” в 65-ата минута пуска като трети нападател Игор Кислов. И натискът отново започва да се усилва. Украинецът нахлува отдясно в наказателното поле и е съборен, но реферът Вадим Жук не свири дузпата въпреки недоволството на публиката. Последните десет минути на мача са “виолетова класика” в търсене на заветния втори гол. В 82-ата Димов центрира от корнер и на близката греда от заучено положение Георгиев прехвърля с глава топката над вратаря Ерман. С последни сили с върха на пръстите си стражът вади изпод гредата в нов ъглов удар. В 85-ата минута Георгиев центрира опасно от фаул и отново Ерман боксира топката. В 86-ата Димов пуска към Цветанов, чийто удар отново е спасен. В 87-ата минута следва пореден корнер и пак Ерман вади топката. В 89-ата Георгиев отдясно намира Червенков, който от въздуха красиво насочва топката в мрежата, но отново Ерман е непревземаем." Звучи като мач на Етър от Северозападната В група, когато е заградил съперника и въпросът е с колко ще загуби противника. Всъщност са последните минути от реванша срещу Кайзерслаутерн за Купата на европейските шампиони. Историята после е известна. В 92-та минута германците правят първата си сносна атака за второто полувреме и попарват публиката на ст.Ивайло с далечен удар и рикошет. Така болярите се разделят с мечтите, а шампиона на Германия продължава в турнира. Интересното е, че там срещат Барса и развръзката е още по-инфарктна. Този път късмета се обръща и каталунците отстраняват Кайзерслаутерн с гол в последната минута. Гол, който някой определят като най-важния в историята на испанския клуб. Гол, който ги превръща от вечно втори, в такъв, който създаде мита за големия отбор. А дали ако през 1991г., съдбата не бе обърнала гръб на виолетовите на Ивайло, историята на европейския футбол днес нямаше да е много по-различна, написана от един скромен, провинциален отбор?
1 коментара