Усеща ли Лудогорец „народната любов”?

В събота вечер на „Българска армия” звукът на омразата бе не по-малко силен от този на подкрепата, която 10 000 оказаха на ЦСКА.

Но откритата неприязън към гостуващия Лудогорец и всичките му представителите на стадиона, не е новина. Притеснително би следвало да е за господата Петричев, Домусчиев и Дерменджиев, че почти не остана стадион у нас, където да не ги атакуват директно със скандирания, плюнки и агресия.

Онзи ден ги замеряха и с кренвирши, превърнали се в символ на политиката на Разград да си „наема” агитки за европейските си мачове с кетъринг, платени екскурзии и билети.

Защо се стигна дотук? Нали Лудогорец бе приятното явление на родния футбол, най-успешният ни представител в Шампионската лига?

Факторите не са един и два. Без съмнение публиките на грандовете са раздразнени от положението на техните тимове, които четвърти пореден сезон са в сянката на Разград. Чисто футболно, всяка победа над Лудогорец е събитие, а това не е обичайно за Левски и ЦСКА, живяли на диетата на постоянните титли и купи в продължение на десетилетия.

Но също така е ясно,че стратегията и поведението на хората от най-актуалния клуб  у нас, доведе до обрат в отношението към него.

Сервилното навеждане на няколко медии, видимо подплътено с финансови взаимоотношения с клуба, също дразнеше и имаше обратен от желания в Разград ефект. Сега това навеждане го няма, защото финансовите отношения вече не съществуват.

Съответно – същите медии обърнаха плочата...

Феновете се дразнят от поучително-ръководното поведение на Домусчиев, който се държи като президент на БФС.

Нищо чудно и да е такъв реално, след като истинският бос на футболния съюз ходи единствено на мачовете на неговия отбор, както и на националния. Значи за БФС има две каузи – Лудогорец и националния. А останалите?

Решения на съдии, на комисии и на БФС по казуси с Лудогорец също не доведоха да стопляне на отношението на феновете към отбора. Очевидното му толериране и съдийско комфорт не могат да бъдат обяснени само с аргумента „респект от силния”. И дразнят...

Да не говорим, че Лудогорец си позволи да нарече някои от най-уважаваните клубове у нас „селски” (Ботев – Враца и Славия), да се меси в политиката им и да атакува с декларация шефовете на грандовете (Батков и Томов), както и да говори открито за уреден мач, който изобщо няма отношение към Разград (Ботев - Литекс). И в отговор получи от тези клубове омраза и директни нападки.

Така Лудогорец постепенно остава сам в битката си, но това не го плаши.

С ресурса на Домусчиев, с тихата подкрепа от сградата на ул. „Иван Асен”, с ходове като трансфери на играчи, които подпомагат и „скрепяват дружба” с някои клубове... С рефери, които отиват в Разград като към гилотината... Лудогорец спокойно може да води тази битка.

Но тя скоро ще стане съвсем без правила, защото 10-те хиляди на „Герена”, също толкова в Стара Загора и на „Армията”, 4-те хиляди озверели ботевисти в Коматево и президентът на Литекс вече доказаха – има една мишена във футбола. И оттук насетне срещу нея ще бъде впрегнато всяко усилие.

А у нас такива битки понякога взимат жертви, за щастие – само „футболни”.

Да видим кой първи ще вдигне бялото знаме? От едната страна са всички водещи отбори у нас, от другата – този, който командва парада...