Завръщането на кралицата

Преди олимпийските игри в Сочи всички погледи бяха насочени към Линдзи Вон. И нямаше как да е по друг начин, защото тя си остава най-успешната състезателка на САЩ в историята на алпийските ски.

Линдзи

"Сега се чувствам добре. Ските наистина ми липсваха, защото ги обичам. Това определено не бе моята година, но следващата ще бъде страхотна. Силна съм, щастлива съм и съм здрава".

Tweeeet me!

Но Вон, която пострада сериозно при инцидент през 2013 г., обяви, че няма да бъде в състояние да се състезава в Сочи и се оттегли от надпреварата още през януари.

Почти година по-късно американката отново е на пистата.

В първото състезание след завръщането си зае осмо място, а ден след него се върна там където е свикнала – на върха.

„Определено бях разочарована. Най-вече защото не бях в състояние да се състезавам. Но чувствах че има някои малки неща, които да ми позволят все пак да бъда част от олимпийските игри като това да бъда коментатор. Беше невероятно забавно, наслаждавах се на работата. Но се надявам, че на следващите игри няма да се налага да го правя, защото ще се състезавам. Не ревнувах останалите. Просто бях разочарована. Работих упорито, за да се възстановя и да получа нова травма точно преди олимпиадата беше наистина трудно. Психически исках да бъда там, но физически не можех.”, споделя Вон за състоянието си в седмиците преди Сочи 2014.

„Определено бях нервна преди тренировките, които предшестваха официалното ми завръщане. Нещо, което по принцип не ми се случва. Трябваха ми няколко спускания по трасето, за да се почувствам комфортно. Беше ми трудно да тренирам на мястото, където получих контузията и където се случиха толкова болезнени неща. От тогава съм го правила няколко пъти и определено съм по-уверена. Сега съм много позитивно и оптимистично настроена, и много мотивирана. Но пък и научих много неща след втората ми контузия. Разбрах как да провеждам по-рационални тренировки, с каква интензивност, кое е правилното състояние за мен, както и че трябва да бъда по-внимателна. С две контузии, при това една след друга, като че ли станах малко по-възрастна. Определено трябва да действам умно ако искам да участвам на игрите след четири години”, категорична е Линдзи Вон.

„Малко е депресиращо като се сетя и на колко съм години”, усмихва се американката.

„Помня, че когато за първи път попаднах в американския тим там имаше момичета, които бяха между 25-30 годишни и си мислех, че те са много възрастни. Сега аз съм такъв състезател. Но всичко е относително”, разсъждава Линдзи.

Заедно с Тайгър

„По същото време приятелят ми Тайгър Уудс също имаше контузия и двамата се борихме с травмите. Чудесно е да има някой, който знае през какво преминаваш, давахме си кураж един на друг. Ситуацията не беше добра, но мисля че извлякохме най-доброто от нея. Окуражавахме се един друг да се върнем по-силни от преди. В тренировъчната зала аз го виждах да работи упорито, той също мен и това ни мотивираше”.

Tweeeet me!

„Психически не се чувствам остаряла. Целите ми не са се променили, защото навърших 30 години. А защото не успях да участвам на олимпийските игри. Това е нещото, което ме накара да променя плановете си. Преди втората контузия не мислех за ските през следващия олимпийски цикъл, сега обаче го правя. Промениха се дългосрочните ми планове”, обяснява още Вон.

„Най-трудно бе да преодолея разочарованието и тъгата. Всичко бе наред докато не се наложи втора операция. Седях в леглото и ми беше много мъчно. Беше ми трудно да намеря нещо позитивно, за което да мисля. Когато започна олимпиадата аз бях още с патерици и ми беше трудно да гледам. Но знаех, че искам да се върна, да продължа с пързалянето и мисълта за това ме крепеше. Всъщност и тази ситуация като всичко друго е въпрос на гледна точка, на умение да намираш нещо положително, което да те дърпа напред. Всеки може да бъде наранен, всеки е получавал някакви разочарования, имал е своите препятствия в живона. Най-важното, което научих е да остана позитивна, толкова колкото мога, разбира се. Както и да запазя вярата, че всичко преминава, че утрешния ден винаги е по-добър. Всичко е възможно в този живот”, усмихва се отново Линдзи.

„Сега се чувствам добре. Ските наистина ми липсваха, защото ги обичам. Това определено не бе моята година, но следващата ще бъде страхотна. Силна съм, щастлива съм и съм здрава. Да остана такава през целия сезон е първата ми цел и предизвикателство. Само тогава ще имам добър сезон. Но определено очаквам с нетърпение Новата година”, категорична е Вон.