Опасен прецедент

Глобализацията е явление, което става все по-популярно в света. Тя променя целия живот, под нейното влияние падат границите между нациите и културите. Тя започва все повече да се отразява и във футбола и дори крепости, които преди това са изглеждали непревземаеми, започват да падат.

И най-добрият пример за това е Атлетик (Билабо).

За никой любител на футбола не е тайна, че в Атлетик винаги са се отнасяли особено внимателно към привличането на играчи. Футболистите, носещи червено-бялата фланелка задължително трябва да имат баски корени. Желаетелно е и той да е израстнал в детско-юношеската школа на клуба.

В академията на Билбао се стремят да привличат талантливи деца от всички краища на областта и да ги превръщат в звезди.

И от това страдат и Осасуна, и Реал (Сосиедад), като най-често под носа на двата клуба се измъкват най-ярките таланти.

Самите деца, които пристигат в Билбао знаят, че ако демонстрират съответното отношение към работата от тях ще израстан бъдещи футболни бойци.

Без своята школа Атлетик отдавна щеше да е някъде в долните дивизии или да се е отказал от своето верою и концепция. И двата варианта за феновете са еднакво тежки. Затова ръководството държи много на треньорите в школата, а те от своя страна карат играчите да се раздават максимално.

Постепенно обаче в академията на Атлетик се появяват играчи, които имат много посредствено отношение към областта.

Eдин от тях стъпка по стъпка стигна до основния състав на Атлетик и дори преди десетина дни изигра първия си мач за тима. По принцип в историята няма нищо необикновено – интересен млад нападател, с перспектива и възможности да играе на високо ниво, демонстрирал качества във втория състав на Атлетик. Но името му в никакъв случай не е е свързано с баските, същото важи и за цвета на кожата му, без в това да бъде влаган някакъв расизъм.

20-годишният Иняки Уилямс е роден в Билбао, а детството му минава в Памплона, където известно време живее семейството му.

Родителите му са от Гана, но са избрали за детето неафриканско име, защото държали синът им да бъде свързан с мястото, където е роден. Бащата на Иняки работи в Лондон, майка му и останалите следят нещата около него от провинция Навара, откъдето Атлетик го взема на 14-годишна възраст.

В Осасуна подобен преход с нищо не би изненадал. В средата на миналия сезон Уилямс стигна до втория отбор на Атлетик, който играе в трета дивизия и отбеляза за него 19 гола в 28 срещи. Още от март тази година Иняки започва да тренира с първия тим, но до дебют така и не се стига.

Когато остава без основния нападател Ариц Адурис обаче треньорския щаб на Атлетик решава да гласува доверие на тъмнокожия юноша. „Щастлив съм, че сбъднах мечтата си, но съм разочарован от загубата”, коментира след двубоя с Кордоба Уилямс.

„Валверде ми каза в хотела, че ще играя от първата минута. Това беше изненада, но не бях нервен. Опитах се да се представя така, че отново да получа повиквателна за първия състав. Момчетата ме подкрепиха преди двубоя. Гурпеги, например, ми каза, че трябва да изляза спокоен на терена и да играя”.

Уилямс остава на терена цялото първо полувреме, бори се много, но не успява да направи подвиг, дори не се отличава с пробив. В Билбао са уверени, че Уилямс е страхотен талант.

Появата му на терена в екипа на Атлетик обаче създава опасен прецедент.

Иняки става първия тъмнокож играч в клубната история. До този момент публиката на „Сан Мамес” е наблюдавала само мулата с анголски корени Жонас Рамало, който сега е под наем в Жирона.

Няма никакъв проблем Уилямс да расте и да се учи в школата на Атлетико, т.е той има право да се нарича жител на Билбао.

Но от къде у него баска кръв?

Тя не се влива с мястото, където се ражда човек. Очевидно е, че не е далеч времето когато тази традиция, имаща националистически подтекст и повече от 100-годишна история, ще бъде прекратена и ръководството на Атлетик ще се откаже от нея.

Къде са опасностите?

Първите ръководители на Барселона по свое време също са казвали, че на екипите на тима никога няма да има комерсиални реклами. И те са нарекли това традиция на блаугранас”.

Сега обаче футболистите на Барселона без никакво угризение рекламират Катар на своите екипи.

Едва ли някой може да каже категорично, че същото няма да се случи с Атлетик. Вече е ясно, че сега в Билбао искат да преразгледат негласните правила за появята на играчи в отбора и искат да направят така, че да привлекат деца и зад граница, които да останат в школата повече от пет години.

Тенденциите във футбола в Испания като цяло все повече спират да бъдат неприкосновени.

Вече никого не изненадва факта, че в центъра на защитата на Атлетик е вторият клубната история баск от френски произход – Емерик Лапорт. Никой не критикува десанта на чужди играчи във втория тим на Барселона – там има четирима камерунци, сенегалец, македонец, хърватин и дори пристигналият от Русия Амир Натхо.

За съжаление това е неизменна част от съвременния живот.

Ако искаш да се движиш напред, понякога трябва да правиш неща, които не ти харесват като да ставаш в 6 сутринта. Така и Атлетик може за в бъдеще да се откаже от своята идеалистична картина, представляваща 11 баски в стартовия състав.

Привържениците в Билбао са готови да простят изпадането, но нямат намерение да прощават появата в състава на „чужденец”.

Само че Атлетик, който всяка година си поставя сериозни цели, може и да избере непопулярния път. И ако не сега, то рано или късно това ще се случи в Билбао.