Аржентина - страхотни играчи, средняшки футбол

Най-лесно е да обвиним напрежението, което тегне върху отбора да е сред фаворитите на всеки турнир, в който участва.

Но истината е, че в този момент Аржентина е далеч от това, което трябва да представлява. Безличната победа над Ямайка с 1:0 помогна на "гаучосите" да постигнат най-близката си цел - да оглавят групата си на турнира Копа Америка, но тимът доста се поизмъчи с 65-ия в световната ранглиста.

Това обаче като че ли не е нещо ново за хората, които следят играта отблизо. Светът от доста време чака да види страхотните футболисти на Аржентина да демонстрират и страхотен футбол, но чакането продължава.

Преди година на световното първенство съставът на Алехандро Сабея премина груповата фаза с трудни успехи над Босна и Херцеговина, Иран и Нигерия и съвсем не изглеждаше като способен да вдигне титлата, въпреки че все пак достигна до финала. Сякаш прекарахме цялото първенство в очакване да видим избухването на "гаучосите", но не го дочакахме.

А същото важи и сега. След като профука преднината от два гола срещу Парагвай след летаргични финални 30 минути в Ла Серена, хората на Херардо Мартино изстрадаха победата с 1:0 над Уругвай и се очакваше нещата срещу Венецуела да изглеждат по съвсем различен начин. Още повече, че от аутсайдерите на Вини Шефер се очакваше да се бранят с 10 души.

И отново Аржентина не успя да открие себе си. Каквато и формация да опита Мартино в Чили,  кохезията просто не се получава. И един въпрос се повтаря и преповтаря във времето - защо Лионел Меси никога не успява да е този фактор за националния отбор, който е за клубния си тим?

Но докато в Барселона има сериозна динамика в средата на терена, която има за цел не само да предоставя топката, но и да подкрепи носителя на четири Златни топки, халфовете на Аржентина често просто подават кълбото към своите атакуващи колеги и чакат от тях да направят магия.

Дали това е Гонсало Игуаин, Серхио Агуеро, Анхел ди Мария, Карлос Тевес или Меси, никой в ​​прочутия "синьо-бял" екип не изглежда способен да пренесе клубната си форма и на южноамериканската сцена. Сабея не успя да намери ключа, който да даде свобода на офазивната си линия и се огъна пред Германия на Йоахим Льов.

Сега Мартино се бори да намери отговора. Когато Игуаин се разписа срещу Ямайка още в 10-та минута, целият стадион, включително и ямайците, очакваха да се разрази истинска буря. Но най-доброто, което предложиха "гаучосите", бяха два изстрела на Игуаин и Ди Мария, които срещнаха гредата.

Игуаин се стараеше, но му липсваше вдъхновението. Ди Мария се движеше, но в пасовете му липсваше изненадата. В същото време Меси постоянно бе в периферията.

Разгромът на Чили с 5:0 над Боливия в петък вечерта беше послание, а Аржентина трябваше да отвърне подобаващо. Вместо това "гаучосите" изнесоха още един неубедителен мач.

И отново сме принудени да попитаме: Кога най-накрая ще видим тези страхотни футболисти да заиграят и страхотен футбол?