Ювентус – живот след Тевес и Пирло

Макс Алегри е убеден, че това лято е от изключително значение за неговия Ювентус, на който му предстои „деликатен сезон“.

Това в никакъв случай не е поза или някакъв параноиден брътвеж от страна на треньор, изкуствено търсещ неосезаеми заплахи за своя отбор.

Както призна Джиджи Буфон, че съперниците на Ювентус доста улесниха „бианконерите“ в последното първенство.

В лагера на „Старата госпожа“ очакват този път конкуренцията да бъде по-сериозна и претендентите за върха да бъдат повече, за разлика от ситуацията при всяка една от четирите последователни титли.

Именно затова Алегри заяви пред „Гадзета дело спорт“, че ще направи всичко възможно, за да предотврати евентуален спад, толкова характерен за отборите след един изключителен сезон.

„Не искам никой да се отдава на сладки спомени за постигнатите успехи“, отсече специалистът.

Границата между трофеите и атрофията понякога е тънка и неуловима и Алегри отлично го знае от собствен опит. Последния път, когато той беше начело на отбор, защитаващ скудетото, неговият Милан спечели само един от първите си четири мача.

Въпреки че „росонерите“ се стегнаха и оглавяваха класирането през пролетта, в крайна сметка, сразени от куп неблагоприятни обстоятелства, „червено-черните“ бяха принудени да сдадат титлата.

Тогава Ювентус, абсолютен аутсайдер, завършил на седмо място, с 24 т. по-малко от шампиона предната година, изтръгна скудетото от ръцете на Милан.

Сега ролите донякъде са разменени и именно „Старата госпожа“ е отборът, който трябва да се бори с изкушението да подцени съперниците си.

В същото време постижението на Ювентус от 2011-12 вдъхновява конкурентите. Първата от четирите шампионски титли на „бианконерите“ е доказателство, че във футбола няма невъзможни неща.

Това е най-подходящата мантра за миланските клубове, които за първи път от 1958 г. оставиха града без европейски футбол, но демонстрират подновени амбиции, подкрепени от впечатляващи ходове на трансферния пазар.

И Милан, и Интер вече заявиха на всеослушание намеренията си да се борят за титлата.

„Изоставането от Ювентус не е толкова голямо. Ще има спад в играта им, особено в началото на сезона, защото Андреа Пирло и Карлос Тевес си тръгнаха“, напомни треньорът на „нерадзурите“ Роберто Манчини.

Напускането на Пирло и Тевес наистина е голям минус за торинци. Юве загуби играчите, които най-често накланяха везните в негова полза. Без тях „бианконерите“ определено изглеждат по-уязвими.

Ювентус нямаше желание да се раздели с двамата. Призна го изпълнителният шеф Бепе Марота, както и Клаудио Маркизио, който разкри, че е „малко разтревожен“, защото „те имат още много какво да дадат на Юве“.

Пирло беше съвършено олицетворение на възраждането на Ювентус. Привличането му от Милан преди 4 години беше камъчето, което обърна равновесието на силите в Серия А. Гениалните ходове на плеймейкъра качиха „бяло-черните“ на върха.

Пирло е легенда и уникален футболист. Но все пак той е на 36 години и рано или късно на торинци щеше да им се наложи да се оправят без него.

Хубавото е, че през миналия сезон Маркизио остави впечатлението, че има живот и след ветерана. Той не пипа топката толкова фино, колкото Пирло, но предлага добра алтернатива на неговия пост.

Освен че връзваше играта на Юве обаче световният шампион от 2006 беше сериозна заплаха за съперниците при статичните положения. Пирло заби 15 гола от фаул за 4 години в Торино. Кой ще се нагърби с изпълнението им в негово отсъствие?

Когато Пирло го нямаше на терена през миналия сезон, зад топката заставаше ... Тевес, който се разписа на три пъти от преки свободни удари.

„Няма кой да замени Карлос“, призна бившата звезда на Юве Павел Недвед, в момента член на ръководството на клуба. „Напускането му е тежък удар. Той беше нашият лидер в последните две години“.

Проблемът с лидерството не може да бъде подценяван. На „Старата госпожа“ не ѝ липсват играчи с характер, но Пирло и Тевес бяха футболистите, способни да печелят двубоите с индивидуални изригвания, когато отборната игра не вървеше.

Да се върнем за малко към периода отпреди привличането на аржентинеца. През 2012 водещ реализатор на „бианконерите“ в Серия А беше Алесандро Матри с 10 гола.

Година по-късно Мирко Вучинич и Артуро Видал се разписаха също по 10 пъти.

Клубът бе готов на всичко, за да доведе нападател, способен да вкарва по 20 гола на сезон. Тото ди Натале отказа, Серхио Агуеро и Един Дзеко предпочетоха Манчестър Сити. Робин ван Перси пък смени Арсенал с Манчестър Юнайтед. Тевес обаче се оказа точният човек за Юве.

Аржентинецът бе привлечен само за 9 млн. евро и пасна идеално на стила на торинци. Нещо повече, той започна да диктува ритъма в играта на Ювентус и качи нивото на тима.

Тевес се разписа 50 пъти в 96 двубоя, но приносът му далеч не се изчерпваше с реализаторските му умения. Той участваше в играта много повече, отколкото го правят типичните централни нападатели.

Аржентинецът се показа достоен за фланелката с номер 10, носена от легенди като Омар Сивори, Мишел Платини и Алесандро дел Пиеро. Представянето му в последния сезон би трябвало да го вкара в списъка с претендентите за „Златната топка“.

От друга страна, че Ювентус преодоля напускането на Алесандро дел Пиеро, както и изненадващата раздяла с Антонио Конте миналото лято.

Алегри пък се е справял и с по-тежки изпитания. През 2012 Милан се лиши едновременно от Алесандро Неста, Тиаго Силва, Кларънс Зеедорф и Златан Ибрахимович, но въпреки това се представи достойно в следващото първенство.

Шефовете на Ювентус също са достатъчно гъвкави и обикновено не се оставят да бъдат хванати натясно. Те винаги са готови с резервен план, в случай, че нещата не се развиват по най-добрия начин.

Марио Манджукич не е същият тип играч като Тевес. Той по-скоро е подобрен вариант на Фернандо Йоренте.

В последните 2 години обаче хърватинът бележи с темпо, сравнимо с това на аржентинеца. Той направи изключително впечатление с играта си за Байерн срещу Юве през 2013 г.

Тогава Манджукич вкара гол в Торино и се показа като еталон за играта на съвременния таран, пресирайки защитниците, печелейки и задържайки топката дълбоко в противниковата половина.

За разлика от много други отбори в Серия А, които действат на дребно, в Ювентус предпочитат работата в перспектива. Смяната на поколенията би трябвало да мине гладко. Догодина „бианконерите“ ще имат в състава си осем души, родени след 1990 г.

Даниеле Ругани е смятан за най-добрия млад централен защитник на Апенините. Стефано Стураро се вписа в халфовата линия тази пролет и имаше важна роля при победата над Реал М на полуфинала в ШЛ.

За Пол Погба се облизва целият европейски елит, а очакванията към талантливия му сънародник Кингсли Коман също са много високи.

В нападение Алваро Мората показа отлична форма в края на сезона. Новопривлеченият Пауло Дибала има инстинктите на убиец от пеналта, но умее и да асистира на съотборниците си (13 гола и 10 голови паса за Палермо в шампионата).

Симоне Дзадза е титуляр в италианския национален отбор. Никой от тях още не е навършил 25 г.

Потенциалът е налице, сместа между младоци и стари кучета изглежда идеална. Новите попълнения Сами Кедира и Манджукич са печелили Шампионската лига.

Алегри няма нищо против да привлече типична „десетка“, което би позволило на Артуро Видал да заеме обичайната си позиция в центъра на полузащитата. През януари „бианконерите“ опитаха да привлекат Уесли Снайдер, но в момента се интересуват от Иско и Оскар.

„Без Тевес и Пирло ще трябва да променим играта си“, призна треньорът пред „Република“.

„Ще се наложи да експериментираме. Бих искал да имам играч с въображение, който се стреми да избягва очевидните ходове. Един джокер на фона на балансиран тактически план“.

Ако Ювентус запази Погба, вероятно това желание на Алегри ще остане неудовлетворено. При все това, „Старата госпожа“ и в момента изглежда впечатляващо. Финалът в Шампионската лига не беше крайна, а отправна точка за този тим.

„Бианконерите“ най-после преодоляха психологическата бариера на европейската сцена. Няма да им липсва мотивация, защото пета поредна титла би ги изравнила с големия Ювентус от 30-те години и с „Гранде Торино“ на Валентино Мацола.

Във всички случаи неизвестните в уравнението за „Старата госпожа“ са много по-малко, отколкото за съперниците ѝ.

Юве може би ще изглежда по-различно в сравнение с предишните години, но си остава абсолютен фаворит за скудетото.