Федерер отново доказа величието си

Когато Анди Мъри пристигна в залата за пресконференции, едва минути след поражението, вътрешният му конфликт лесно се забелязваше.

Той току-що бе загубил. Но не само това - беше загубил пред собствена публика, на любимата си настилка и в мач от най-престижния турнир. Това беше причината за голямото разочарование, което се усещаше в гласа му.

Но проблемът на тениса и спорта е, че победата и загубата не са ясно дефинирани.

В първия полуфинал Новак Джокович премина през Ришар Гаске като загуби 14 гейма. След доброто начало на французина, той се срина ужасяващо в тайбрека на първия сет. В следващите две части за Ноле бе лесно като разходка в парка.

Мъри спечели същия брой геймове в мача срещу Федерер, което на хартия би следвало да е ужасно. Анди имаше основание да се чувства съкрушен, въпреки че той изобщо не игра зле. Това бе и вътрешният му конфликт - как да превъзмогне поражението, след като игра добре?

Но истината е, че тенисистът от другата страна беше твърде добър.

След 11 гейма в първия сет той бе вкарал в игра 85% от първите си сервиси. А когато човекът с един от най-брилянтните и точни начални удари не е вкарал само 5 от сервисите си в един сет, е знак, че съперникът му трябва да вдигне бялото знаме или да избяга.

В разиграванията Мъри доминираше. Когато Федерер излизаше на мрежата, шотландецът отговаряше с перфектни лобове над главата на Маестрото или опитваше минаващи удари.

Когато топката оставаше достатъчно дълго в игра, Мъри намираше противодействие на светкавичния бекхенд на световния №2. Но всичко това не означаваше нищо.

Федерер просто удържаше сервис геймовете си отново и отново, докато не прекърши самочувствието на Анди.

Така се стигна до 12-ия гейм, в който с два брилянтни минаващи удара от бекхенд поведе в сетовете, преди да се стигне до рулетката на тайбрека.

Това се случи цели три пъти. Федерер сервираше брилянтно, след което пробиваше решително в моментите, в които Мъри подаваше за оставане в сета.

Имайки предвид, че често се говори, че най-големият недостатък на Федерер е хроничното разточителството на точки за пробив, трите решителни брейка в петък казват всичко за начина му на мислене след най-бляскавата му победа в Шлема от 2012-а насам.

Това беше брилянтен мач, а отвъд очевидния спектакъл между двамата големи съперници, интригата на този двубой избуя и от факта, че те все още не се бяха срещали през 2015 г.

Последният път, когато се изправиха един срещу друг, отново бе на родна земя за Мъри, а Роджър Федерер го унищожи, давайки му само един гейм на World Tour Finals в Лондон.

Маестрото му причини най-унизителната загуба в кариерата. Но от тогава се случиха много неща. Мъри си върна най-добрата форма, а на моменти се надскочи, както беше и по време на сезона на клей.

Преди това достигна до финала на Australian Open, а на Уимбълдън пристигна възможно най-добре подготовен. След зашеметяващия сезон на червено и полуфинала на Ролан Гарос, влезе с голямо самочувствие в турнирите на трева, а то се подплати с титлата в Куинс.

В същото време беше трудно да се прецени годината на Федерер.

Фактът, че той все още е тук, че все още номер три в класацията за 2015, е брилянтен успех. През по-голямата част от сезона той показа добра игра, но пропусна някои големи събития и не успа да впечатли в Мелбърн и Париж.

И докато на Ролан Гарос загуби от бъдещия шампион Вавринка, какво да кажем за поражението от Андреас Сепи в третия кръг в Австралия?

Тогава отново се заговори, че краят на Маестрото е близък, но той обича да доказва обратното.

Така беше и срещу Мъри, който няма причина да се чувства засрамен.

В действителност, когато Роджър Федерер си вярва и е с бистър ум, независимо от това дали неговият опонент е Анди Мъри или Джеймс Уорд, той не пропуска да докаже, че е най-великият от великите.

Такъв беше и случаят в петък.