Последният легендарен отбор на Аякс

Бандата на Ван Гаaл изнесе лекция на еврошампиона Милан през есента на 1994

Sportinglife
Sportinglife 07:35 ч., 13 Юли 2015
0
1868

Литманен, Давидс, Овермарс, Клуйверт, Франк и Роналд де Бур,  Блинд, Рийкард, Зеедорф...

Смайващо е, че преди 20 години всички те бяха в стартовата единайсеторка на Аякс. Да не забравяме и треньора им – Луис ван Гaал, който по-късно получи шанса да води едни от най-големите футболни отбори в света.

В груповата фаза на Шампионската лига (сезон 1994/95) обаче срещу тях се изправи Милан, който разчиташе на куп отдавна утвърдени суперзвезди – Гулит, Барези, Малдини, Донадони, Бобан, Савичевич...

Трансферите не донесоха късмет на Клуйверт, Литманен и Овермарс

Разпадането на Аякс на Луис ван Гаал се превърна в трагедия не само за клуба, но и за някои от най-ярките му звезди от средата на 90-те г.

Патрик Клуйверт, Яри Литманен и Марк Овермарс например не успяха да повторят блестящата си игра и успехите от Амстердам в новите си отбори.

С Аякс те спечелиха Шампионската лига, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа, без да се броят успехите на вътрешната сцена.

Овермарс с Арсенал направи дубъл на домашна сцена, но в Европа „Топчиите“ не блестяха. Престоят на крилото в Барса (2000-2004) пък съвпадна с доста мрачен период в историята на „каталунците“.

За разлика от него, след слабите си изяви в Милан, Клуйверт се озова на „Ноу Камп“ навреме, за да стане шампион на Испания под ръководството на Ван Гаал (1999), но в Европа таранът не спечели нищо.

Най-потърпевш от разпадането на Аякс като че ли бе Литманен, който остана най-дълго в Амстердам. В Барселона на финландеца не му потръгна и той се озова в Ливърпул, където обаче не взе участие в спечелването на трите купи през 2001 г., тъй като бе контузен.

Скоро Литманен се превърна в бледа сянка на самия себе си. Може да се каже, че след като си тръгна от Аякс, където беше един от най-ярките солисти в първокласния амстердамски оркестър на диригента Ван Гаал, той се превърна в най-обикновен футболен надничар.

Най-успешна кариера от „рожбите“ на Ван Гаал направи Кларънс Зеедорф. Халфът мина през Сампдория, Реал, Интер и Милан, като спечели Шампионската лига веднъж с мадридчани и два пъти с „росонерите“.

На стари години пък подписа с Ботафого и две години радваше с изявите си темпераментните бразилски запалянковци, преди да сложи край на кариерата си, за да поеме Милан.

Треньор на „росонерите“ беше Фабио Капело – творецът на сензационната победа 4:0 над Барселона на Йохан Кройф във финала на ШЛ четири месеца по-рано.

Аякс разчиташе на забележителна комбинация от опитни ветерани и ентусиазирани младоци.

Начело на тази експлозивна смес беше един треньор, чиято философия разчупи монотонното футболно всекидневие на 90-те години и върна феновете към ерата на романтичния футбол.

Към онези времена, когато сравнително непознатите отбори, притежаващи ярък автентичен почерк, се превръщаха в сензация и влизаха в историята на футбола. Подобни усещания и емоции вероятно са невъзможни в наши дни заради глобализацията и достъпността на футбола във всички краища на планетата.

Воденият от Ван Гaал Аякс беше специален, уникален тим.

Преди той да победи Милан на финала в Австрия, двата отбора се срещнаха още в груповата фаза. Вместо на клубния стадион – „Де Меер“ – първият двубой се състоя на Олимпийския стадион в Амстердам, който представляваше архаична поничка от бетон.

В наши дни първите мачове в групите на Шампионската лига обикновено са предсказуеми до болка мероприятия, а атмосферата е подобаващо блудкава. На Олимпийския стадион нещата не стояха по този начин.

Играчите тръгнаха към терена, а тв камерата ги следваше с мъка. Тунелът, който приличаше на изоставен подлез, беше изрисуван с графити. Простички надписи „Аякс“ украсяваха стените.

Когато футболистите излязоха на игрището, по трибуните пламнаха факли, а над тревата бързо се образува димна завеса – нещо обичайно за онези региони в Европейския футбол, които медиите обикновено игнорират.

Съставите:

Аякс: Ван дер Сар – Райцигер, Блинд, Ф. де Бур – Рийкард – Р. де Бур, Давидс – Финиди Джордж, Литманен, Овермарс - Клуйверт

Милан: Роси – Нава, Гали, Барези, Малдини – Донадони, Сордо, Бобан, Орландо – Савичевич, Гулит

Аякс залагаше на две светкавично бързи крила в лицето на Овермарс и Финиди Джордж, а интелигентният, притежаващ съвършена техника Яри Литманен се подвизаваше зад гърба на младока Клуйверт.

В средата на терена Ван Гаал пусна Роналд де Бур и Давидс, а ветеранът Франк Рийкард зае място пред защитната тройка, съставена от Райцигер, Франк де Бур и другия ветеран – Дани Блинд.

Капело, треньор лишен от въображение и с манталитет на затворнически надзирател, остана верен на закостенялата догматична схема 4-4-2, с която и до ден-днешен насила тъпче главите на всеки играч във всеки отбор, който води.

Безсърдечен мръсник!

Ван Гаал разчиташе на либеро в лицето на Дани Блинд. В наши дни подобен подход може да изглежда като извлечен от праисторическата ера, но в действителност наличието на метач помагаше на домакините напълно да неутрализират играта на Милан в близост до собственото наказателно поле.

Петте най-велики отбора в историята на Аякс

От Михелс и Кройф, през Ван Бастен и Рийкард, до бандата на Ван Гал

Райцигер и Де Бур се грижеха за опеката на Гулит и Савичевич, а Блинд обираше случайните топки, противодействаше на включванията от дълбочина и на всичко останало, което „росонерите“ предприемаха в атака.

Амстердамци се чувстваха отлично с трима защитници срещу двама нападатели и Капело скоро осъзна, че се налага фланговите му футболисти да действат по-активно, за да пробият компактната, но тясна отбранителна линия на Аякс.

На свой ред Ван Гаал накара Давидс и Роналд де Бур да действат срещу външните халфове на гостите. Литманен пък започна да се връща по-назад и да помага на останалия сам в средата на терена Рийкард.

Когато съперникът отрежда по двама пазачи срещу звездите ти, бързите подавания често пъти помагат да откриеш свободни пространства по терена.

Тази тактика бе част от игровия почерк на Аякс ’95.

Прилагането на подобен подход изглежда очевидно и логично, но мнозина в Холандия смятаха, че подобен стил не съответства на националния манталитет във футбола, тъй като не е достатъчно атрактивен.

Така талантливите играчи като Овермарс често пъти получаваха инструкции да търсят бързо подаване, вместо да опитват да преминат пазача си с топка в краката.

Въпреки всичко тази тактика даваше резултат. Топката бързо стигаше до онези зони на игрището, в които Аякс имаше числено превъзходство. Това позволяваше на амстердамци да владеят кълбото и да създават положения.

Гъвкавата система 3-4-3 (или 3-1-2-3-1) даваше възможност на домакините винаги да имат свободен човек, когато Милан се опитваше да атакува.

Предимствата ѝ ставаха още по-очевидни, когато с топката играеше Аякс.

Рийкард и Литманен се оказваха непокрити съответно в центъра на игрището и в средата на половината на Милан. Благодарение на това домакините разиграваха с лекота.

Постройката 4-4-2 затрудняваше опитите на „червено-черните“ да противодействат. В крайна сметка се наложи десният халф Донадони да се прибира към центъра, за да неутрализира влиянието на Литманен. Това обаче откри простор за бързоногия Овермарс на крилото.

Заслужава си да се спрем и на ролята на Давидс и Роналд де Бур. Освен че имаха важни задължения в дефанзивен план, те бяха получили указания да се включват в атаките на своя тим от дълбочина и да комбинират с крилата и нападателите.

Именно късните им включвания от втора линия създаваха най-големи проблеми на Милан през първото полувреме. Това ставаше възможно, тъй като и Давидс, и Де Бур демонстрираха изключителна тактическа интелигентност и дисциплина, да не говорим за невероятната им издръжливост.

Комбинацията от бързо движение на топката и включвания от дълбочина създаваше сериозни проблеми на защитата на „росонерите“.

Първоначално те се стремяха да посрещат съперника по-далеч от вратата си, за да опазят „десетката“ Литманен. Впоследствие започнаха да отстъпват все повече и повече, за да не позволят някой от атакуващите от втора линия играчи на домакините да изскочи зад гърба им.

Аякс обаче разпъваше отбраната на Милан на подгизналия от проливния дъжд терен, като Овермарс и Джордж се стремяха да играят залепени за двете тъчлинии. Нищо чудно, че в крайна сметка един от двамата активни вътрешни халфове – Р. де Бур и Давидс – разчупи нулите на таблото.

Де Бур получи топката от Рийкард и я подаде към Клуйверт в центъра. Малдини позволи на халфа да се вклини между него и централния защитник, тъй като вниманието му бе раздвоено – Финиди Джордж стоеше на тъчлинията. Център нападателят се обърна и намери включилия се Де Бур, който преодоля вратаря Роси за 1:0.

Четвърт час по-късно Овермарс проби отляво и центрира. Барези не успя да изчисти добре с глава и Литманен разстреля за втори път Роси – 2:0.

***

Аякс ’95 беше способен да окаже огромно влияние върху играта в дългосрочен план. Тимът разполагаше с първокласни изпълнители, ефективна система и първокачествен треньор.

Играчите бяха млади, но с достатъчно развит футболен интелект.

Системата беше достатъчно гъвкава и позволяваше на амстердамци да създават числено превъзходство във всички зони на игрището.

Типично по холандски, мнозина в Ниската земя не обичаха този отбор, който залагаше на колектива, за сметка на ярката и спонтанна индивидуална игра.

Аякс на Ван Гаал обаче представляваше идеално смазана машина, а и футболът, който демонстрираха амстердамци беше достатъчно приятен за окото.

За съжаление „правилото Босман“ съсипа този блестящ отбор, като звездите му бяха разграбени, при това срещу сравнително скромни суми. Преди това обаче Аякс победи Милан още два пъти в Шампионската лига – в ответния мач (2:0) и на финала във Виена (1:0).

Година по-късно амстердамци пак стигнаха до решаващия сблъсък за трофея, но този път отстъпиха на Ювентус след дузпи.

Източник: Talking about football

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията