49 милиона причини да ти благодарим

Скъпи Рахийм,

Изглежда най-накрая ни напускаш, след като игрите ти с медиите проработиха в твоя полза и скоро ще играеш във втория най-известен отбор от втория най-известен футболен град на Англия.

Поздравления, дано новото ти приключение те зарадва.

Не говоря от името на всеки фен на Ливърпул. Защото мнозина от тях не ти пожелават успех. Е, аз го правя – успех в това да спечелиш новите си фенове.

Те вероятно няма да са съгласни, но ти скоро ще разбереш, че да отидеш в Манчестър Сити от Ливърпул е като да идеш в ... манчестърския Евертън. Нали разбираш за какво ти говоря?

Феновете на Сити всъщност са готини типове с отлично чувство за хумор. Имаха нужда от такова през годините.

Естествено, има и нова порода запалянковци там, които са на трибуните заради победите и трофеите. Заради новото начало с много пари и успехът, който те осигуряват. С две думи – отиваш в клуб, където има и страхотни фенове, а напускаш клуб, който има цяла армия от велики фенове.

Сигурно не си имал време да прочетеш какво каза Джеймс Милнър, новото попълнение на Ливърпул, когато подписа от Сити миналата седмица. Че периодът в Манчестър Сити е бил чудесен за него, че съжалява за феновете там... Но идва в клуб, чиято глобална популярност е магнетична. „Това е следващото ниво”, каза Джеймс в първото си интервю.

Разбирам напълно мотивите ти да преминеш в Сити. Искаш трофеи, по-голяма заплата, Шампионска лига.

Феновете на Ливърпул искат същото за своя клуб. Не сме доволни от нивото в последните години. Но няма да си хвърлим червените шалчета на улицата, както стана в Нюкасъл. Ще останем тук и ще подкрепяме отбора си – с трофеи или без. Това мислим да направим, Рахийм.

Няма да забравим добрите неща в онзи половин сезон, който изигра на чудесно ниво за нас.

Втората част от 2013-2014 г. За съжаление, не спечелихме титлата тогава. Няма да забравим и как хиляди изпълвахме улиците край „Анфийлд” преди всеки мач тогава, за да посрещнем автобуса с отбора и да ви насърчим. Нито как транспарантите докосваха стъклата на рейса с отбора, как феновете пееха с пълно гърло и показваха на играчите, че не са сами в битката.

Този клуб дължи всичко на феновете си. Те бяха тук и когато теб те нямаше, остават и след теб. Помнят времената, когато Рафа Бенитес направи и невъзможното да те доведе в Ливърпул, настани те в местно училище и те спаси от изправителното в Лондон. Горе-долу тогава ние, феновете, се преборихме с янките Жилет и Хикс и спасихме клуба си, заливайки с имейли мистър Хенри, който прояви интерес и се появи с оферта.

Можеше да ни няма днес, толкова бяхме близо до администрация.

Скоро Ливърпул отново ще бъде успешен, можеш да си сигурен. Влизаме в сезон, в който отборът ни ще бъде пълен с играчи, готови да се борят с цялото си сърце за клуба. Не с такива като теб, които имат много талант, но очакват всичко да им бъде сервирано наготово.

Ти ни правиш огромна услуга, за което сме ти благодарни. Имаме поне 49 милиона причини да ти благодарим.

Твоят потенциал е несъмнен, но след един полусезон на добро ниво, това е отлична сума. И пак – късмет в оправдането и пред новите ти фенове и работодатели.

Играчи, мениджъри, служители... идват и си отиват. След пет години никой фен на Ливърпул няма да си спомня твоето име с добро. Ще помним начина, по който принуди клуба да те продаде.

С две думи, Рахийм: Ти ще бъдеш запомнен като онзи, който държеше балончето с райския газ.

Успех и сбогом.

Джим, привърженик на Ливърпул.