Клубната академия е гордостта на „Светците“
Философията, която изстреля Саутхемптън от Лига 1 до челните места в елита
25 април 2009 г. Саутхемптън играе решаващ домакински мач у дома срещу Бърнли. Феновете на „Светците“ замерят гостуващите запалянковци с димки и пластмасови бутилки.
Схватките и размяната на обиди секват чак когато полицията се намесва и връща северняците обратно на отредената им трибуна.
В сектора за гости са забелязани дори няколко ликуващи фенове на Портсмът, които не пропускат възможността да създадат неприятности и да позлорадстват за сметка на големия съперник от южното крайбрежие.
Как щеше да изглежда Саутхемптън, ако не продаваше звездите си
В последните два сезона Саутхемптън се превърна в основен доставчик на (скъпи) играчи за елитните клубове в Англия. Ако бяха запазили всичките си перли, „Светците“ определено щяха да притежават състав, достоен за участие в Шампионската лига.
1. Фрейзър Форстър
Купен за 10 млн. паунда от Селтик през 2014 г.
Най-скъпият и вероятно най-добрият вратар на Саутхемптън през XXI в. Той направи отличен дебютен сезон, но в края му получи тежка травма, от която ще се възстановява още дълго време.
Затова „Светците“ се подсигуриха, привличайки под наем Мартен Стекеленбург от Фулъм.
2. Натаниел Клайн
Купен за 2,5 млн. паунда от Кристъл П през 2012
Продаден за 12,39 млн. паунда на Ливърпул през 2015
Повратливият, труден за преодоляване и техничен десен бек, когото Саутхемптън купи от Кристъл Палас, само за два сезона стигна от Чепмиъншип до националния отбор на Англия.
Това лято „Светците“ го продадоха на Ливърпу, сякаш малко по навик.
3. Люк Шоу
Собствен юноша
Продаден за 26,25 млн. паунда на Манчестър Юн през 2014 г.
Левият бек като че ли върви по стъпките на Гарет Бейл. Бърз, техничен и напорист, често пъти той се оказва по-полезен в атака, отколкото в защита.
Въпреки травмите и огромната му цена, дебютният му сезон при „Червените дяволи“ бе напълно задоволителен.
4. Морган Шнайдерлин
Купен за 1,05 млн. паунда от Страсбург през 2009 г.
Продаден за 24,5 млн. паунда на Манчестър Юн. през 2015 г.
Френският дефанзивен халф сякаш изкара сто години при „Светците“ и също стигна до националния си отбор.
Шнайдерлин е поливалентен футболист, полезен е не само в дефанзивната фаза, но и при граденето, че и дори при завършването на атаките.
Остава да видим как ще се впише в схемата на Луис ван Гал в Юнайтед.
5. Жозе Фонте
Купен за 0,8 млн. паунда от Кристъл П през 2010
Португалецът, така и не успял да пробие в Бенфика, започна английската си авантюра с Кристъл Палас, преди да премине при „Светците“.
Със Саутхемптън той извървя пътя от Лига 1 до елита, като непрекъснато прогресираше. На 31 г. го повикаха за първи път в националния отбор, а малко преди това Фонте стана капитан на „Светците“.
6. Деян Ловрен
Купен за 7 млн. паунда от Лион през 2013 г.
Продаден за 17,71 млн. паунда на Ливърпул през 2014 г.
Хърватинът развали репутацията си в Ливърпул, а единствения си сезон в Саутхемптън изигра просто великолепно.
През 2013/14 той бе един от най-добрите централни защитници във Висшата лига и трансферната му стойност скочи повече от два пъти.
7. Тео Уолкът
Собствен юноша
Продаден за 7,35 млн. паунда на Арсенал през 2006 г.
Вундеркиндът дебютира за резервите на „Светците“ на 15, а на 17 замина за световното първенство и бе купен от Арсенал.
Кариерата му в Лондон се развиваше добре, но преди година и половина той получи тежка травма и загуби мястото си в стартовата единайсеторка, като не можа да участва и на световното първенство.
Все пак в края на миналия сезон Уолкът се отчете с хеттрик във Висшата лига и с попадение във финала за Купата на Англия.
8. Алекс Окслейд-Чембърлейн
Собствен юноша
Продаден за 9,66 млн. паунда на Арсенал през 2011 г.
Универсалният атакуващ халф дебютира за Саутхемптън на 16 г., на 17 вече беше основен футболист, а на 18 г. премина в Арсенал и игра на Евро 2012.
После прогресът му се позабави, но все пак ролята му при „Топчиите“ постепенно става по-значима.
9. Рики Ламбърт
Купен за 840 000 паунда от Бристъл Р. през 2009 г.
Продаден за 3,85 млн. паунда на Ливърпул през 2014 г.
Доста мотивиращ пример за това как да прекараш футболната си младост в долните дивизии, а след като навършиш 30 да стигнеш до националния отбор и до Шампионската лига, да те вземат на световното и да преминеш в любимия си отбор.
Саутхемптън обаче беше основният етап в кариерата на Ламбърт, а приказката му, стигнала до Ливърпул и голямата европейска сцена, едва ли ще приключи с хепиенд.
10. Адам Лалана
Собствен юноша
Продаден за 21,7 млн. паунда на Ливърпул през 2014 г.
Халфът с неособено британска фамилия и техника дебютира в Саутхемптън почти преди 10 г., през 2008 стана титуляр, а през 2012 г. изведе тима до Вишата лига като капитан.
В Ливърпул и националния тим на Англия изявите му засега са по-скромни. Все пак Лалана е на 27 години, така че има още време за покоряване на нови висоти.
11. Гарет Бейл
Собствен юноша
Продаден за 10,29 млн. паунда на Тотнъм през 2007 г.
В момента – в Реал М
Бейл израсна заедно с Уолкът, но бе продаден не на Арсенал, а на Тотнъм. Там от скромен бек с щръкнали уши той се превърна в нескромно крило с модна прическа и бе продаден за луди пари в Реал.
В момента уелсецът е мегазвезда, но през миналия сезон трябваше да понесе доста критики по свой адрес.
Засега обаче слуховете за завръщането му в Англия не се сбъдват, а междувременно той тегли Уелс към участие на европейското първенство догодина.
Резерви: Боруц, Чеймбърс, Бертран, Панчон, Дайър, Крауч, Пеле
В крайна сметка последният сигнал идва при резултат 2:2. Вместо да настъпи мрачна тишина, се разразява буря от монотонни скандирания. Въздухът сякаш е наситен със статично електричество, а това никак не се връзва с обстановката.
Равенството между Саутхемптън и Бърнли на 25 април 2009 г. лишава „Светците“ и от математически шансове да съхранят мястото си в Чемпиъншип.
За първи път от над половин век „червено-белите“ се сгромолясват в третия ешелон на английския футбол.
Атмосферата, царяща във въпросния ден на уютния стадион, може би е сигнал за предстоящите значителни промени в клуба, но все още никой не е в състояние да предскаже мащаба им.
Няколко месеца след изпадането в Лига 1 с 10 т. наказание, съсипваният от финансови проблеми клуб се озовава в зоната на изпадащите и изглежда, че вече нищо не може да предотврати пропадането в нищото.
Служителите на академията на Саутхемптън, вместо да се занимават с преките си задължения, измазват стените в помещенията, а съблекалнята за гостуващия тим се превръща в склад за различни остатъци, ленти, ножици и други боклуци. Дълговете на клуба са огромни.
Единствената ценност, с която „Светците“ разполагат в този момент, са младите възпитаници на клуба.
Две години по-рано на Тотнъм е продадено едно слабичко момче, което скоро ще стане един от най-скъпите играчи в историята на футбола.
Другият голям клуб от Северен Лондон – Арсенал – пък през 2006 е купил едно крило, което заминава за световното първенство в Германия, без да е изиграло нито един мач във Висшата лига на Англия.
А Гарет Бейл и Тео Уолкът са само двама от забележителния списък на възпитаниците на Саутхемптън.
Скоро след съдбоносния двубой с Бърнли в клуба, който винаги се е славил с отглеждането на млади таланти, настъпват сериозни промени. На 30 юни консорциумът „Пинакъл“, собственост на иконата от южното крайбрежие Мат льо Тисие, се опитва да купи Саутхемптън, но този път легендата на „Светците“ се проваля.
На 8 юли обаче швейцарският милиардер Маркус Либхер успява набързо да сключи сделка и да стане собственик на клуба.
Той погасява всички задължения и променя философията на южняците. Въпреки че Либхер умира само година по-късно, импулсът и далновидността му, благодарение на които „Светците“ се спасяват от разформироване, продължават да живеят в клуба и особено в академията му.
По традиция по-голямата част от най-големите английски футболисти започват кариерите си в школата Манчестър Юнайтед.
Южняците с тяхната „фабрика за таланти“ единствени са в състояние да се конкурират донякъде с „Червените дяволи“.
Именно Ле Тисие е перлата в короната на академията на „Светците“, през която е минал и Алън Шиърър.
Треньорите винаги са имали важна роля в отглеждането на бъдещите професионалисти, но материалният аспект също има огромна роля. До 2001 г. Саутхемптън играе на „Дъ Дел“ – старичък, дори малко стряскащ 15-хиляден стадион, който просто не е на нивото на Висшата лига.
Той сякаш отразява трудностите, които среща клубът и олицетворява същността на Саутхемптън и на работата му, насочена към изграждане отвътре, със задействане на собствените резерви и предоставяне на шанс на младоците.
След втората световна война сър Мат Бъзби извършва нещо забележително – той разширява и развива юношеските структури на Манчестър Юнайтед и скоро създава прекрасен отбор.
В основата на всичко стои решението му да разпрати скаути по цялата територия на Британските острови. Така клубът се сдобива с играчи като Дънкан Едуардс и Джордж Бест. Именно вярата на мениджъра в способностите им изстрелва „Червените дяволи“ на върха.
0 коментара