Вечното дерби изчезва като спорта ни

Волебйолът в Левски е на път да сложи оръжие и да се предаде пред факта, че няма зала за тренировки и пари за издръжка дори на най-базово ниво.

Тази новина във вторник мина някъде около поредния нов бразилец в Лудогорец, който ще взима месечно толкова, колкото стига на женския волейболен Левски за половин година.

В същото време един съвременен будител – Александър Попов, опитва да спаси волейболния ЦСКА с всякакви инициативи и помощта на феновете. Друг хъш – синият Тити Папазов, ходи и чука от врата на врата, за да остави жив дишащия на системи баскетболен Левски.

Спортът ни пътува с еднопосочен билет за никъде, а изчезването на вечното дерби на всякакво ниво и във всички отборни игри, вече е абсолютен знак за това. И ако досега никой не се е замислял сериозно къде изчезнаха традиционните спортни центрове на България, защо съществуват на парче частни клубове и формирования, в които някой налива безумни пари, нека да опитаме да го направим.

Спортните министри на България от десетилетие се кълнат каква важна кауза е техният ресор. За това време у нас бази направиха 3-4 клуба, като държавата помогна целево на Берое, Пирин, Лудогорец, Литекс... и дотам. Славия си плати сам терените, Левски се мъчи да вдигне една трибуна от 4 години, ЦСКА тръгне да строи, пък бутне – нямал разрешителни за Панчарево, а в Локо всичко е на път да рухне и се държи на „една честна дума”. Във Варна Черно море се крепи на частна инвестиция, в Пловдив Ботев и Локо мизерстват, но към тях няма милост.

Едните бяха собственост на обществения и държавен враг №1, който е в немилост. Другите – тях ги оставиха да бъдат управлявани от хора с нечист морал и да бъдат разградени откъм структура, организация и финансова дисциплина.

Да се върнем на вечното дерби. Волейболно май няма да има. Футболно – поне две години ще ни липсва, след като ЦСКА потъна във „В” група.

Баскетбол – не, там ЦСКА изчезна, а Левски съществува по чудо.

Интересно къде точно е държавната помощ и инвестиция в това десетилетие, и особено в годините, а те са вече 5, в които на власт е „най-обърнатият към спорта премиер”.

Той „назначи” спонсори тук и там, но след тях – потоп. Като изключим Стара Загора, където бяха вкарани „Марица-Изток” и няколко местни бизнесмени, както и близкият до властта Лудогорец, другаде държавната помощ се изразява в добра воля.

В същото време – това далеч не са най-нуждаещите се. Берое събра отбор, пълен с легионери, а Лудогорец вади по 2 милиона евро за играч и му предлага месечна заплата от 40 000 евро.

Е, точно Разград ли имаше нужда от 2 милиона и за трибуната си? Един бразилец по-малко в селекцията щеше да ги осигури...

Вечното дерби е символът на българския спорт, иска ви се или не. Конюктурно угодно или не. Модерно или не. Патриотично или не. От тези два клуба са излезли големите шампиони на България, а ако не са от тях, са от Славия, Локомотив, Пловдив или Варна, Русе или Благоевград.

Днес споменатите места, дали големите шампиони, ги няма на картата. Как тогава да имаме спорт и футбол? Хората са казали – където е текло, пак ще тече.

Само у нас тече на места, където един век нищо футболно и спортно не е текло. Само че днес текат пари, държавни или частни. Или и двете.