Бърд vs. Меджик: Да отсвириш президента

Легендите удавяли мъката от загубите със солидна доза работохолизъм

Sportinglife
Sportinglife 10:30 ч., 01 Авг 2015
0
715
Getty Images

Меджик Джонсън и Лари Бърд са баскетболните икони на Америка през 80-те г. Кариерите им се развиват паралелно по идентичен сценарий – (подвизи в колежа, титли и слава в НБА) – и двамата неизбежно се превръщат в жестоки съперници, преди да получат възможността да играят рамо до рамо в „Дрийм тийма“ на олимпиадата през 1982 г.

Предлагаме ви втората част от историите за легендарното съперничество между двама от най-великите баскетболисти за всички времена и предвестници на ерата „Майкъл Джордан“.

НАЙ-ПОСЛЕ БИХ МЕДЖИК!

Вечерта на 12 юни 1984 г. населението на Бостън празнува втората титла на любимия си тим в епохата на Лари Бърд. Няколко часа по-рано в решаващия седми мач от серията е победен омразният Лейкърс, воден от Меджик Джонсън.

Докато звездният плеймейкър на „Езерняците“ се криел в хотела, бесен от загубата, Лари Бърд седял в автобуса на отбора, попаднал в задръстване заради безумния трафик в Бостън.

Обкръжено от тълпи облечени в зелено и танцуващи ирландска жига фенове, возилото не помръднало повече от половин час. Лари и съотборникът му Куин Бъкнър изгаряли от нетърпение.

Те мечтаели само за едно – да се доберат по-бързо до Хеленик Колидж в района Бруклайн, където били паркирали колите си и от там да потеглят за клуб „Челси“ в туристическия район на Бостън, където шампионите щели да празнуват триумфа си.

На Бърд му омръзнало да чака, той повикал Бъкнър с пръст и двамата се измъкнали от автобуса. Баскетболистите тръгнали към центъра на града. Естествено, след по-малко от минута ги разпознали трима фенове, въртящи обиколки с колата си.

Водачът рязко набил спирачки, продал се през прозореца и възкликва:

- Лари Бърд?!

- Штт! – срязал го най-полезният играч на току-що приключилата финална серия. – Ще се намери ли местенце в колата ви за нас двамата?

Разбира се, че се намерило местенце. Човекът на задната седалка трябвало да се смести в ъгъла, за да отвори място за двамата огромни баскетболисти.

Щом колата потеглила, тримата запалянковци започнали да надават ликуващи викове.

- Лари Бърд е в колата ми! – крещял водачът, който пляскал с ръце и на моменти изобщо не гледал къде кара.

- Не мога да повярвам! Нося потник с името ти! – дерял гърло друг от късметлиите.

- Момчета, я по-кротко! Ако искате да останем в колата, недейте да привличате внимание – нахокал ги Бърд.

Когато колата най-после стигнала до клуб „Челси“, водачът с надежда попитал дали случайно тримата не биха могли да празнуват с Лари и съотборниците му.

- Момчета, прощавайте, но днес пускат само шампиони! – отвърнал Бърд.

Лари прекарал цялата нощ със съиграчите си, поливайки се с шампанско, усмихвайки се на някакви свои си мисли. Някъде към края на празненството той прегърнал Бъкнър и възкликнал:

- Куин, все пак го бих! Най-после бих Меджик!

РАБОТОХОЛИЗМЪТ КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ

За професионализма и работохолизма на Меджик Джонсън и Лари Бърд се носят легенди.

Меджик изгледал финалната серия между Бостън и Хюстън през 1981 г. по телевизията в дома си в Ленсинг, Мичиган. Бостън спечелил титлата в шестия мач благодарение на 27-те точки на Бърд.

Последният отпразнувал успеха, като грабнал една от пурите на легендата Ред Ауербах и я запалил още в залата. Меджик побеснял от ярост, звъннал на агента си, който също живеел в Ленсинг и до чиято къща имало баскетболно игрище.

След половин час, няколко минути след полунощ, Меджик вече бил на игрището. Той прекарал на него цялата нощ, усъвършенствайки стрелбата си.

След неочаквания провал на Бостън в плейофите през 1983 г. (0:4 от Милуоки в полуфинала на Източната конференция), ядосаният Бърд построил баскетболно игрище в дома си в Уест Баден, Индиана и започнал да прекарва на нея цели часове.

През лятото на същата година Куин Бъкнър му дошъл на гости и останал няколко месеца, за да тренира със съотборника си. Двамата ставали в шест часа сутринта и пробягвали 5 мили по хълмовете в околността.

Бъкнър останал потресен от стръмнините, които катерел Лари – към края на втората миля Куин вече бил напълно изтощен. След това Бърд се качвал на колелото и навъртал по 20 мили.

Някъде към 12 пладне той започвал да работи върху стрелбата си. Лари прекарвал по 2 часа под изгарящото слънце на Индиана, като стрелял общо 500 пъти от осем различни позиции и още 500 пъти от линията за наказателни удари.

След тренировките Бъкнър се свличал полумъртъв в леглото, а Бърд отивал да подстриже тревата, да стегне оградата или да свърши още нещо.

На сутринта на 13 юни 1984, след като празнувал цяла нощ спечелената титла със съотборниците си, Лари решил, че му стига толкова. Вечерта отборът трябвало да излети за Вашингтон и да се отбие в Белия дом при президента Роналд Рейгън, но Бърд имал други планове.

- Ако президентът толкова държи да ме види, знае къде да ме намери – измърморил той и поел към дома си в Бруклайн, за да дремне.

По-късно през деня Куин Бъкнър се отбил на гости при съотборника си. Съпругата му обаче казала, че Бърд излязъл да потича.

- Лари се върна след около час. „Какво правиш?!“, възкликнах аз, а той най-спокойно отвърна: „Готвя се за следващия сезон“ – разказва Бъкнър.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията