Стойчо и Мъри – последните мохикани

Български треньор отдавна е мръсна дума. И мръсен занаят.

Треньорът се използва отлично за изтривалка на комплексирани футболни босове, оправдание за играта на слаби футболисти и отдушник на подпийнали всезнаещи фенове.

Всяка година треньорската школа на БФС раздава тапии с марката „Про” поне на 20-ина нови специалисти.

А борсата на труда се увеличава със страшна сила. Ако нямат допълнителна професия, е истинско чудо как оцеляват семействата на тези хора, повече от които са бивши футболисти, но не събрали милиони по чужбината.

В най-новата си история българският футбол показа, че има само двама треньори, които са международно котирани.

За които не е проблем в период от 2-3 месеца да си намерят работа в чужбина, колкото и да ги плюят у дома.

Легенди са на двата ни гранда – Стойчо Младенов и Станимир Стоилов.

Точно 3 месеца изминаха, откакто Екзекуторът на Ливърпул напусна ЦСКА – несъгласен с политиката на взривения си отвътре клуб.

Отказа няколко оферти, за да акустира пак в Египет. Покани го третия най-обичан тим в страната на фараоните – Ал Итихад (Александрия).

Клуб със 101-годишна история. Посрещна го като звезда.

Има за какво – Младенов вече направи име в Египет с много по-неизвестния ЕНППИ и дори бе обявен за треньор №1.

Нормално е да те тачат, когато си постигнал нещо. А Египет е футболна нация №1 на цял огромен континент. В нормалните страни хората оценяват, когато виждат добра работа.

В ненормалните като България фенове на ЦСКА из форумите пишат „Дано не се върнеш никога”.

Явно не ги интересува, че Младенов спечели две от последните три титли на ЦСКА, побеждава Левски под път и над път и се бори лъвски за оцеляването на клуба в най-мрачните му времена.

За футболните му постижения няма да говорим, защото писачите във форумите не са били родени из онези славни времена.

Стоилов е със сходна съдба. И той миналото лято напусна мегапроекта на Ботев, отдавна е отсвирен в любимия си Левски.

Отне му два месеца, за да поеме най-големия казахстански отбор Астана. Веднага направи силни мачове в Европа и стана шампион.

Сега е на една победа най-малко от класиране в групите на Лига Европа. А защо не и на Шампионската лига?

Подобно на Младенов, който в първия си воаяж из арабския свят триумфира с Купата на Персийския залив като треньор на саудитския Ал Ахли (Джеда).

Към двамата можем да причислим и Димитър Димитров-Херо. Но неговите чуждестранни престои не са впечатляващи, макар че тръгна сега добре в Иртиш.

Преди това се правали в Амкар, а в Саудитска Арабия бе далеч от върха с малкия Ал Кадисия. Въпреки това Херо е треньор с главно Т за стандартите на България.

А останалите „зведи”? От четвъртите в света само Петър Хубчев има успехи с Берое, но в сивотата на българския футбол днес не е чак толкова трудно да трупаш активи, особено в клуб, подкрепен солидно от държава и бизнес.

В Славия още помнят как Хубчев се провали.

Красимир Балъков изпадна със Санкт Гален и Кайзерслаутерн, а отпадането му от Йелгава с Литекс е още по-грандиозен провал. Днес е безработен.

Любо Пенев тръгна с големи фанфари в ЦСКА и националния отбор. Голеадорът с невиждано високо его се ърна на „Армията”, за да спечели едва един от пет мача и сега отново няма работа.

Дори великият Христо Стоичков напусна професията след нелоши престои в Мамелъди Съндаунс и Литекс.

Предпочете телевизионната журналистика. Останалите дори не опитват, макар че Йордан Лечков и Емил Костадинов наскоро взеха дипломи. Извинявайте, легенди, но на по 50 години кариера не се започва! Като управници знаем до къде доведоха футбола ни.

Със статут на вечни помощници са Цанко Цветанов и Петър Александров. Останалите от Пеневата чета на треньор №1 на ХХ век играят кючеци по масите или си почиват с турнири по покер. Жалко, но факт.

Има още една огромна група треньори, които са вечно безработни и никога търсени в чужбина, където въобще не са ги чували. Като Милен Радуканов, Антон Велков, Адалберт Зафиров, Асен Букарев, Методи Деянов и компания.

Всички са в графата „млади”, но без работа никога няма да станат „големи”. Всеки един от тях вече е претърпял провал и отборите са на принципа „вземи го ти”.

Започнат ли работа, то рядко е за повече от половин сезон.

С все по-близкото до летално състояние на футбола ни, което е очевидно от представянето в евротурнирите и националния отбор, умира и всичко около него.

Как да направим добри футболисти, след като очевидно нямаме добри треньори?

А най-добрите като Станимир Стоилов и Стойчо Младенов не успяха да станат пророци дори в собствените клубове.