Светлинка в тунела

Три години, два месеца и 16 дни след като шокира всички с оттеглянето си от националния отбор заради проблемите във волейбола Матей Казийски, заедно с бившия селекционер на националите Радостин Стойчев показаха, че са готови не само с думи, но и с действия да помогнат за промяна в спорта.

Преди да поемат към клубните си ангажименти, отвеждащи единия в Италия, а другия в Япония, двамата обявиха, че от тази есен у нас започва да функционира детска волейболна школа.

Проектът е разработен за период от три години и стартира с около 80 деца на възраст около 12-13 години.

„Финансирането е осигурено като само една четвърт от него ще идва от таксите. Това обаче е сдружение с нестопанска цел и нито един от спонсорите му няма да бъде показван с рекламни материали или лога. Децата няма да бъдат обвързвани с договори и ако решат да се откажат това няма да е проблем. Една от целите ни е децата да се развиват несамо във волейбола, а и в други човешки аспекти, така, че като навършат 18 години да могат да взимат някакви решения в живота", разясни Радостин Стойчев.

Избраната база за подготовка е изключително модерна и предлага условия, каквито не се виждат често в България.

Децата ще имат достъп и до други спортове, а плановете са броя на трениращите да се увеличава във всяка от трите години. Или простичко казано – Стойчев и Казийски ще се опитат да пренесат европейския опит на родна територия.

С действията си двамата най-после отхвърлят обвиненията, които доста често се чуваха през тези три години – че само сочат с пръст проблемите, но без да предложат реална алтернатива за тяхното решаване.

С успешните си кариери у нас и най-вече в Европа Стойчев (повече) и Казийски (по-малко) лесно можеха да изберат обратния път – да започнат промяната от върха.

Но и двамата отлично знаят, че обърнатата пирамида няма да помогне на спорта.  Защото големият проблем си остават клубовете, школите, треньорите, изобщо работата с подрастващите.

Без тях няма силно първенство, а без силно първенство няма силен национален отбор.  

Затова действията им са похвални. И са светлинка в тунела, който трябва да си признаем, е доста мрачен.

Да не споменаваме и че са първите от близо десет години, които ги свързват истински с този спорт у нас. Като условия проектът има всички шансове да успее – финанси, база, дори примерът, за който онзи ден и Александър Везенков подчерта, че е много, много важен.

Въпросът е дали ще оцелее в условията на типично българския манталитет.  Дали няма да се появи някой или нещо, което да потвърди онзи афоризъм, че българите в ада нямат нужда от пазач за казана си, защото сами дърпат обратно вътре всеки който тръгва да излиза?!

Това, разбира се ще покаже само времето. Което би трябвало да принадлежи на хора като Радостин Стойчев, Матей Казийски, Александър Везенков, Станимир Стоилов. За да не говорим за целия ни спорт в минало време.