За какво си мисли Димитър Бербатов?

В света на стереотипите, най-близката до ума логика и произволните съждения за хората, нетрадиционните получават отпор.

Не са приемани лесно.

Без да се оспорва майсторството му, този играч бе наречен равнодушен, далечен, чудак и преситен от футбол.

Но кой от тези, които го казват, познава наистина Димитър Бербатов?

За да разбереш тази личност е нужно да се върнеш далеч назад във времето.

Още в годините на комунистическия режим, в Благоевград, във времена, в които снимките бяха черно-бели като екипа на ПАОК.

През 80-те великият отбор на ЦСКА гостува в този град за мач за купата. Бащата Иван Бербатов, сам играл преди за ЦСКА, използва контактите си и вкарва малкия Димитър в съблекалнята на отбора.

Там той вижда Христо Стоичков.

Получава автограф и усмивка от звездата.

Спомен, който никога не избледнява и кара Бербатов да мечтае от този ден само за едно:

Да облече екипа на ЦСКА и да стане като Стоичков.

Fast forward

Вече сме в София, края на 90-те години.

Майка му Маргарита го посещава в София, където той живее сам в общежитието на ЦСКА. Върви по стъпките на Стоичков...

"Той лежеше сам, останалите бяха във ваканция и всичко беше пусто. Рисуваше си и слушаше музика. Нямаше какво друго да прави", разказва майка му за гледката.

Не рисува момичета или пейзажи, а емблемата на ЦСКА.

Толкова силно обича отбора. От онази среща със Стоичков това чувство не избледнява.