Какво ще стане с Барса и Еспаньол, ако Каталония стане независима държава?

80% от избирателите искат отцепване от Испания, двата тима може да бъдат изхвърлени от Примера дивисион

Джони Кейджов
Джони Кейджов 16:10 ч., 11 Ное 2014
0
981

Шави Ернандес държеше в ръката си парче хартия. Съотборниците му Сержи Роберто и Мартин Монтоя – също. Както и Сандро Росел, Жоан Лапорта и Хосеп Мария Бартомеу – последните трима президенти на Барселона. Пеп Гуардиола също стискаше едно в ръката си.

Предишната вечер играчите на Барса се бяха завърнали от Алмерия, където бяха обърнали местния тим с 2:1. Гуардиола бе долетял от Мюнхен. Няколко минути след пладне в неделя той се яви в „Институт Културал“ – един от 1317-те пункта за гласуване в Каталония.

Гуардиола бе сред двата милиона души, участвали в „референдума“ за независимост

Това представлява около 35% от общия брой потенциални гласоподаватели. Участниците трябваше да отговорят на два въпроса: "Искате ли Каталония да бъде държава?" и "Ако да, искате ли да бъде независима от Испания?" Над 80% отговориха положително и на двете запитвания.

Испанското правителство обяви вота за „антидемократичен“, „незаконен“ и „безполезен“. От Мадрид отказаха да преговарят, след като конституционният съд първо блокира провеждането на действителен референдум, а после и започването на „формални консултации“. На теория организаторите на гласуването могат да бъдат привлечени под съдебна отговорност. Но все пак то се състоя, макар че противниците на независимостта масово се въздържаха от участие.

Въпросът е какво ще стане оттук насетне. Същото питане е актуално по отношение на футболния клуб Барселона

От една страна, изглежда странно да се придава такава голямо значение на футбола в момент, в който евентуалното отделяне на Каталония може да повдигне множество далеч по-важни въпроси. От друга, това е логично.

Съдбата на Барса далеч не е маловажен проблем. Случващото се с любимия футболен отбор е едно от нещата, които оказват осезаемо влияние върху живота на хората.

И независимо дали ни харесва, или не, футболът и политиката често вървят ръка за ръка

В неделя следобед един каталонски футболист отпразнува отбелязан гол, като повдигна фланелката си, за да покаже ироничния надпис „Този гол е за теб, Рахой“ (б.а. – става дума за испанския премиер Мариано Рахой).

И така, въпросът продължава да стои на дневен ред. Какво ще стане с Барселона, ако Каталония, рано или късно, стане независима държава? Ще продължат ли синьо-червените да играят в испанското първенство? Трябва ли да им бъде разрешено това?

Любопитното е, че този проблем почти не се споменава по отношение на другия барселонски тим – Еспаньол. Синьо-белите са по-скоро клуб, който се превръща в жертва на обстоятелствата. За Барса обаче се смята, че е един от двигателите на бушуващия в момента процес.

Ангажиментът на клуба от „Ноу Камп“ към каузата на войнстващия политически каталонизъм далеч не е толкова категоричен и еднозначен, колкото си представят мнозина, но все пак

Еспаньол и Барса са клубове с различна идентичност и история

Скоро след края на Гражданската война в. „Марка“ провъзгласява, че Еспаньол се управлява от хора, които се славят с патриотичните си чувства (към Испания), докато Барселона е институция, която превръща спорта в рупор на един непоносимо непокорен регион.

Еспаньол, чието име, противно на обичайното предположение, не е избрано като знак на отказ от Каталония, почти 20 години изписва името си според нормите на каталонския език, а шефовете му настояват, че ако Барселона е нещо повече от клуб, същото важи и за Каталония като цяло. В неделя президентът на синьо-белите Жоан Койет също взе участие в „референдума“. По време на мача с Виляреал на стадион „Корнея-Ел Прат“ се развяваха каталонски знамена. Имаше обаче и испански, като последните може би бяха повече на брой.

Съюзът между Барса и движението за независимост на Каталония е по-недвусмислен (но включва достатъчно противоречиви нюанси). При това клубът от „Ноу Камп“ притежава сериозна политическа мощ и огромно обществено влияние. Синьо-червените се възползваха от този факт, като възприеха философията „повече от клуб“. Един член на каталонския парламент, сепаратист, прогонен за дълги години във Великобритания, разказва, че навремето баща му често повтарял: „В деня, в който на „Ноу Камп“ се чуят скандирания в подкрепа на независимостта, независимостта ще стане факт“. В последните две години в 17-ата минута и 14-ата секунда* на всеки мач трибуните започват да скандират, заявявайки подкрепата си за независима Каталония.

И все пак, сепаратистките настроения поставят Барселона в доста неудобно положение

Ръководството на клуба е изправено пред нерешима дилема. Затова шефовете като че ли са решили да заровят глава в пясъка. Разликата между настоящото ръководство и онова, оглавявано от Лапорта, който бе заявил позицията си далеч по-ясно, е очевадна. Клубните шефове сякаш са се увили в було на мълчание и аполитичност и поведението им внушава мисълта, че те се надяват проблемите да се решат от само себе си.

На клуба му трябваше доста време, за да обяви публично подкрепата си за правото на каталонците да гласуват „за“ или „против“ независимостта. Преди седмица пък ръководството на Барса отказа да одобри издигането на плакат с надпис, който гласеше, че Каталония ще стане следващата самостоятелна държава в Европа. В същото време върху синьо-червените фланелки пише „Катар“. Клубът се интернационализира все повече, що се касае до новите попълнения и до произхода на привържениците му.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията