Езикът на футбола

Коравите местни защитници, чиято физика и манталитет са по-подходящи за ръгбито, отколкото за футбола, обаче не намериха начин да противодействат на пробивите, дрибъла и фините пасове на Педро.

Агитката на Челси започна да скандира името му 20 минути след първия сигнал.

Останалите две попадения за шампионите във въпросния ден забиха Диего Коща (който за селекционера Висенте дел Боске е испанец, така че авторът на тези редове не смее да се съмнява в правотата на това твърдение) и левият бек Сесар Аспиликуета.

Четвъртият испанец в Челси е Сеск Фабрегас – мозъкът на тима в средата на терена.

Човекът, който дърпа конците в Манчестър Юнайтед, е Мата.

Вратарят Давид де Хеа имаше най-голям принос за завръщането на „Червените дяволи“ в Шампионската лига с представянето си през миналия сезон.

Централният полузащитник, който радва най-много публиката на „Олд Трафорд“ с изявите си, е Андер Ерера.

Тримата говорят на родния си език в съблекалнята на тима с аржентинците Маркос Рохо и Серхио Ромеро и с еквадореца Антонио Валенсия.

Идолът на привържениците на Арсенал е Санти Касорла – „диригентът“ на „Топчиите“.

Той може да общува на майчиния си език със сънародниците си Ектор Бейерин, Начо Монреал и Микел Артета, с чилиеца Алексис Санчес и колумбиеца Давид Оспина.

Що се касае до Манчестър Сити, който започна сезона с летящ старт, най-големият артист там е Давид Силва (който упорито колекционира наградите за играч на мача кръг след гръг).

Испански в стана на „небесносините“, водени от чилийския мениджър Мануел Пелегрини, говорят още андалусецът Хесус Навас, аржентинците Уили Кабайеро, Сабалета, Отаменди, Демикелис и голмайстор №1 на Висшата лига Серхио Агуеро.

Никой в Англия обаче дори не си помисля да се оплаква от испанизацията на първенството, за разлика от Хицфелд (може би защото Англия, за разлика от Германия, отдавна не е помирисвала световна титла).

Треньорите, коментаторите е най-вече запалянковците са във възторг от испанските и испаноговорещите футболисти, които не само украсяват, но и вдигат класата на техните отбори.

Традиционните за англичаните консерватизъм и снобизъм отстъпват, когато става дума за футбол. Така островитяните демонстрират скромност, прагматизъм и любов към играта, изобретена от самите тях и усъвършенствана от други.

Остава само всички в Англия да научат испански.