Партито Евро 2016, за което си изгубихме поканите

Какъв купон само се заформя следващото лято във Франция...!

Хората строят уникални нови стадиони, "Велодром" в Марсилия е чудо на архитектурата, неузнаваем красавец.

В сърцето на Европа ще има стотици хиляди англичани, германци, италианци...

12 години изгнание

На Евро 2004 се класирахме убедително, и то в група с Белгия и Хърватия, два доста сериозни европейски отбора.

И каква еуфория беше участието ни... Хора се събираха на екрани в София и из страната да гледат мачовете.

Да, биха ни три пъти, но поне бяхме там!

След това Швеция и Хърватия ни изхвърлиха зад борда на Мондиал 2006, но имахме прилични шансове до последния рунд на квалификациите.

Една точка не ни стигна за едно от първите две места за Евро 2008 - в компанията на Румъния и Холандия. Завършихме с 25 пункта, рекорд за отбора ни през новия век.

След това Ейре и Италия се оказаха непреодолими за Мондиал 2010, като изпуснахме да бием ирландците в София, с което ги изпреварвахме за бараж.

За Евро 2012... завършихме последни в група с Англия, Швейцария и Черна гора, като записахме антирекорд от точки.

В пресявките за бразилския Мондиал Италия и Дания не ни дадоха шанс.

Така вече 12 години нямаме голямо първенство, а ще станат и поне 14, защото следващият ни шанс е Мондиал 2018. В групата с Франция и Холандия...

Но нека не сме песимисти на празника.

 

Там ще са колоритните уелсци, вероятно и ирландци, хървати, португалци.

Роналдо ще опита да спечели нещо за родината, както го прави с клубовете си, британците ще се тупат в гърдите с отборите си на Евро 2016, мъничката Исландия ще се пръска от гордост, че е там - сред всички елитни тимове.

24 отбора се класират на това европейско. УЕФА има общо 53 члена. Гибралтар, Малта, Сан Марино, Лихтенщайн и Люксембург, за които се смята, че са по-слаби от България по принцип (но вече сигурно няма) свалят бройката на конкурентите за местата до 48.

Един от всеки два тима се класира - това е новият формат на турнира.

УЕФА го направи максимално отворен, празник за футбола.

И ние пак пропускаме купона. Загубихме си поканите за партито.

Паднали са ни от джоба някъде между домакинските 2 изпуснати точки срещу Малта, конфузните 1:2 и 0:1 от Норвегия, войната на думи на Любо Пенев и ръководителите в БФС, назначаването на Петев, аулините на Попов и... Бог знае вече какви други нашенски ни незначителни битчици.

Щом не можем да се класираме при 24 отбора на финали, значи ние просто... не можем.

Това е потресаващото, но всъщност не изненадващо разкритие за футбола ни на ниво национален тим.

И нека Михайлов спре да ни говори за това как работата в клубовете била важната. Така е, Боби - важна е. Но БФС за клубовете е мащеха, а за националите - мила майчица.

Това едно.

Второто - първенствата на Исландия, Уелс, Северна Ирландия и Естония по-силни ли са от "А" група?

Защото така излиза по логиката на шефа на футболния ни съюз.

Ако е така - какво по дяволите прави той още на поста? Та в тези страни ритат пред няколкостотин зрители полупрофесионалисти, господин Михайлов!

Поредното футболно парти вече наближава, останаха десетина месеца. Ние ще му се насладим, разбира се. Защото обичаме футбола.

Може и да идем да видим някой мач наживо, защо не.

Ще ни горчи леко, че няма да ни има като отбор там, особено от безхарактерния начин, по който сякаш сами абдикирахме от участие.

Но пък от друга страна - ще е и облекчение донякъде.

Те партитата май са по-колоритни без нас.