Останахме си страната на Сърдиткопетковците

Коледа е! Най-святият християнски празник! Време за подаръци и пожелания.

Казват, че на такива дни хората стават по-добри.

Уви, годините минават, но българският спорт не може да се научи най-вече на уважение камо ли на доброта.

Към съперника, към съотборника, към хората. Едва събрахме десетка за спортист №1 на годината, за да разберем, че нищо старо не е забравено. И че България винаги ще бъде страната на Сърдиткопетковците.

Два дни преди Бъдни вечер лош дъх остана в устата заради човека, който накара почти всички българи да чакат до полунощ като Коледа неговата световна премиера. Кубрат Пулев се провали гръмко срещу Владимир Кличко. После се провали още повече с изказванията си за световния империализъм и мафията, която му попречила срещу железните юмруци на украинеца. А националният герой направо се сгромоляса с (не)участието си в церемонията за спортист на годината.

Бойкотира, защото първи бил Григор Димитров! Защо, Кобра?

За два боя в годината – един срещу намерен почти от улицата боксьор и срещу сто пъти по-силния от теб Кличко ли заслужаваше да си първи?

И дори да си заслужавал, не ти ли е неудобно, че някой ден ще се срещнеш очи в очи с Григор Димитров? Не е виновен Гришо, че спечели няколко турнира, че бе постоянно в Топ 10 на света и че всеки ден е под светлините на рампата.

Пулев стана любимец на нацията с развяването на родния трибагреник и със споменаването на България във всяко изречение. Да отидеш на спортист на годината в Дупница, но не и най-голямата церемония е проява на лош вкус.

Преди две години Пулев стана най-добър сред най-добрите, а тогава явно „отличен” пример му даде Станка Златева. Сребърната от Лондон 2012 дори отиде в залата, но разбрала, че не е първа демонстративно си тръгна. Въпреки че вече три пъти бе №1 на България.

Българинът явно не заслужава славата си. Да се върнем още по-назад, на последната „българска олимпиада”. В Сидни 2000 имахме петима олимпийски шампиони – Тереза Маринова, Таню Киряков, Мария Гроздева, Гълъбин Боевски и Армен Назарян. Кой от кой по-заслужил! И вместо да се съберат в резиденция Бояна един до друг и четирима да прегърнат победителя, настъпи фарсът.

Боевски, Киряков и Гроздева бойкотираха. Дори друг всеобщ любимец, останал зад тях - Йордан Йовчев, не дойде да целуне по бузата победителката Маринова.

Футболът е същата бира.

Последната церемония за най-добрия стана ария на бойкота. Ивелин Попов тръгнал към залата, но по пътя разбрал, че Иван Иванов е №1 след вота на журналистите и обърнал колата. Сякаш съдбата си върна на Попето. В годината на бойкота му нападателят на Кубан не направи очаквания голям трансфер, изпусна фаталната дузпа срещу Малта, кри се от журналистите и сега го очаква назидателно изваждане от националния отбор.

Ако някой се интересува от поведението на Попов извън терена през годините, просто да попита „Чичко Гугъл”. Левски бойкотира две години поред – през 2005 и 2006-а. Най-напред заради първото място на Димитър Бербатов, а след това заради Мартин Петров, който бил изпреварил незаслужено Георги Петков.

А тогава „сините” играеха в Шампионската лига. В своя неповторим стил покойният вече Иван Славков каза: „Хохохо, на никого не липсват! Вижте – това момиче прилича на Топузаков!”

Чудно какво би станало на предстоящата анкета за футболист на годината, гласуването вече е свършило. И дали Лудогорец няма да влезе в обувките на Левски, ако не вземе първото място, а например то отиде в Георги Миланов? Все още това е в сферата на вероятностите.

Сърдиткопетковци навсякъде и няма изгледи да се променим. Толкова е постна коледната трапеза на българския спорт, но въпреки това я късаме като гладни вълци.

Наздраве, Кобра! Оказа се, че не си толкова голям!