Турнирът на Пау Гасол

Най-запомнящите се неща от Евробаскет 2015

Sportinglife
Sportinglife 16:20 ч., 22 Сеп 2015
0
344
Eurobasket2015.org

Турнирът на Пау Гасол

Пау Гасол е баскетболистът, който на практика изведе Испания до златните медали на Евробаскет 2015, въпреки че тимът попадна в най-тежката група.

Но турнирът е просто венец на цялостното представяне на крилото през този сезон.

Пау имаше изключително силна статистика в НБА, а и това бе първия му сезон от 2010/11 г., който не бе накъсван от контузии.

И все пак няма как да се отрече, че на Евробаскет 2015 Гасол доминираше по начин, по който никой друг баскетболист не го е правил. Дори Дирк Новицки в най-силния си период в началото на новото хилядолетие...

Без Пау Испания едва ли би стигнала и до осминафиналите, въпреки че в директните елиминации показа изключителна игра в защита.

35-годишната звезда правеше всичко на игрището. Така още преди финалния мач беше ясно кой ще е носителят на наградите за най-полезен и най-резултатен играч.

Гасол обаче затвърди силното си представяне с фантастични изяви и в последния двубой, постигайки дабъл-дабъл и ставайки за трети път в кариерата си европейски шампион.

Изненадващото постоянство на Литва

„Преди Евробаскет 2013, където стигнахме до финал, всички казваха, че имаме отлични играчи, но нямаме отбор. След световното първенство, където играхме полуфинал, обясняваха този резултат с леките ни съперници в групата и след това. Дори не знам сега как ще обяснят успеха ни”.

Това заяви треньорът на Литва Йонас Казлаускас след като тимът му отстрани един от фаворитите на Евробаскет 2015 – Сърбия в полуфиналите.

Недоволството му е напълно разбираемо. Още преди започване на континенталното първенство литовците не бяха слагани в сметките. А и след инфарктните им двубои срещу Чехия, Украйна и Естония и изненадващото поражение от Белгия, никой не мислеше, че тимът трябва да получи директна квота за олимпийските игри в Рио 2016.

В отбора вярваха единствено многобройните му фенове, които изпълваха залата в Лил.

Те обаче се оказаха прави, защото въпреки здравословните проблеми, които имаха част от играчите, Литва побеждаваше. Кога зрелищно, както срещу Италия, кога по-прагматично както срещу Сърбия, но побеждаваше.

И в никакъв случай тимът не може да бъде обвинен, че се е провалил след като е загубил финала.

Нещо повече, Литва е от онези редки примери, в които играчи и фенове могат да са точно толкова щастливи от резултата в последния мач, колкото и победителите. Защото с участието си в този двубой в страната доказаха, че веднъж постигнали високо ниво, могат да го задържат.

Независимо, че големите като Ясикевичус и Шишкаускас отдавна са окачили маратонките на пирона.

Противоречивият Теодосич

Основният плеймейкър на Сърбия се представи по обичайния си начин. Той дирижираше умело атаките на своя тим и си оспорваше с Томаш Санторански наградата за асистенции до момента до който залогът не се повиши.

В полуфинала с Литва обаче Милош така и не успя да намери темпото, което да помогне на тима му и в същото време да затрудни съперника.  Още по-неубедителен бе Теодосич в мача за бронза, така че да бъде наречен турнирът успешен за него би било пресилено.

Неочакваният лидер на Франция

Една от големите изненади на Евробаскет 2015 безспорно бе Нандо де Коло, който с играта си се превърна в лидер и най-добрия играч на Франция. И това въпреки присъствието на един куп звезди от НБА.

Нещо повече, изигралият силен сезон в ЦСКА (Москва) баскетболист успя да засенчи дори Тони Паркър.

Особено когато треньорският щаб решаваше да извади от игра Паркър и да се довери изцяло на Де Коло. И може би надпреварата нямаше да завърши с чак такова разочарование за домакините, ако Венсан Коле не бе гласувал толкова много доверие на Паркър, който далеч не бе онзи баскетболист от преди две години и който само от време на време напомняше за себе си.

И вместо това не бе оставил сред резервите играч, представил се на високо ниво и демонстрирал самочувствие и изяви на победител.

Провалът на италианските романтици

Въпреки че повика в състава си всички звезди, игращи зад океана, Симоне Пиаджини така и не постигна очакваният успех. Както и преди две години „адзурите” се препънаха на четвъртфиналите и причината далеч не е в контузията на Луиджи Датоме или посредственото съдийство във важните мачове на Евробаскет.

Невярна и неработеща бе цялата система на игра на тима. Дали подобно представяне можеше да бъде избегнато и тимът да не се задоволява единствено със завоюваната квота за игрите в Рио?

Като че ли да, но за тази цел трябваше да бъдат взети нестандартни решения. Като товада се играе с двама центрове, например. Но от треньорския щаб решиха, че ще стигнат до успех и без подобни експерменти. И резултатът е логичен.

Сбогуването на Спанулис

Последният международен турнир в кариерата на големия Василис Спанулис в никакъв случай не може да бъде считан за успешен. Същото преди пет години се случи и с Димитрис Диамантидис.

На теория Гърция имаше потенциал и по нищо не отстъпваше на Литва, например. Но на практика тимът остана извън битката за медалите, допускайки серия от грешки във всеки един от двубоите си.

Чешкият модел като образец за „малките” държави

Попадането на тима на Ронен Гинзбург сред участниците в олимпийските квалификации трябва да стане пример за всяка страна от т.нар „втори ешалон”. Основните принципи на работа на местната федерация пък трябва да влязат в учебниците за работа на бъдещите баскетболни администратори.

В чешката федерация например не виждат никакъв проблем в това, че някои от звездите на тима започват да играят зад граница още като юноши, освен това оказват пълно съдействие на играчите, при опитите им да заиграят извън страната.

Чуждестранният треньор на тима пък не просто се опитва за изкара малко пари през лятото, водейки състава, а отлично познава спецификите на спорта в страната. Освен това в състава правилно използваха правилото на един натурализиран състезател – такъв, който не само да не пречи на развитието на местните таланти, но и да им помага.

Играчите пък показаха, че не знаят какво е това страх на полето, нещо повече опитваха се самите те да изплашат дори далеч по-именити съперници и не рядко успяваха. А това говори за правилна психология и добра атмосфера в съблекалнята.

Всъщност състезатели и треньор просто работеха. От мач на мач, от тренировка на тренировка, без излишни приказки и обещания. И логично постигнаха своето. За разлика от отбори като Хърватия и Словения, а дори и Русия, и Украйна потеглили към Евробаскет 2015 с пълна кошница от гръмки закани. И това в никакъв случай не е случайно.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията