Бог високо, цар далеко

Съвсем нормално последваха унищожителни критики към Григор Димитров и те не бяха незаслужени.

На фона на мижавия сезон първата ни ракета имаше отличен шанс хем да повъзвърне самочувствието си, хем да помогне на националния отбор и да направи жест към публиката, която толкова искаше да го види.

Вместо това кортът на Националния център остана пуст, а България - победена.

И голямата вина носи Григор, колкото и неговият антураж да се опитва да отрича това.

Неучастието на Димитров и загубата от Унгария разпали война. От едната страна остана федерацията, а от другата Григор (косвено), баща му Димитър Господинов (бивш капитан на националния отбор за Купа "Дейвис") и мениджърът Георги Стоименов.

Последният дори заяви в декларация, че това е "планирана истерия, която има за цел да отвлече вниманието от истинския проблем - фактът, че българският тенис е в плачевно състояние, а Българската федерация по тенис няма структуриран и градивен мениджмънт".

Господинов нарече колегата си Тодор Енев "некомпетентен" и обясни отказа на Григор да дойде в София със сгъстената му програма, която не е предвиждала подобен ангажимент.

Когато и това не се стори достатъчно правдоподобно на аудиторията, се появи версията за новия треньор Франко Давин, чиято визита в Монако съвпадала точно с мача с Унгария за "Дейвис".

Самият Григор и приближените му най-добре знаят защо отказа да играе, но това си остава урок за тях.

Станалото-станало, не може да се промени. Нападките и взаимните обвинения обаче са безсмислени. Важни са фактите. Ако Григор беше дошъл, минавахме в първа група на неофициалното световно първенство. Ако имахме поне малко качество в отбора, трябваше да се справят и без него. Но се оказа, че Кутровски, Кузманов, Лазов и Грозданов нямат силите. Това е.

Що се касае до разочарованието - нормално е да го има. Позицията на Илияна Раева казва почти всичко. "Победи и загуби - много! Родината - една!", написа бившето Златно момиче и допълни, че се надява Григор да разбере грешката си.

Вероятно хасковлията вече я проумява... На всеки голям спортист му тежи, когато усеща, че не е оправдал надеждите, когато нищо не му е коствало да го стори. А той беше длъжен да го направи.

Няма да намесваме политика. Въпросът е принципен.

"България, дори в бедността й, е давала пари за Григор. Но така е преценило момчето. Той е суперталант. Бих играл за България винаги, ако бях на негово място. Това е висша чест", заяви премиерът Бойко Борисов.

Факт е, че държавата плаща солидни суми за олимпийска подготовка, а Григор си осигури участие на предстоящите игри именно чрез купа "Дейвис".

Следващото лято в Рио Гришо естествено, че ще играе за България, както е и във всеки негов ATP мач, но случаят с Унгария е по-различен.

Да се надяваме, че ще бъде всяко зло за добро, въпреки че си е "Бог високо, цар далеко" отвсякъде.

Срещу маджарите Григор можеше и да е Бог, можеше и е да е цар. Но реши друго.