Имало едно време Фиорентина...

Едмундо, с красноречивия прякор „Животното“, по принцип би могъл да го замести поне до известна степен, но на него страшно му се прииска да посети карнавала в Рио и той заряза съотборниците си насред сезона.

Пък и бразилецът като цяло не оправда големите очаквания във Фиорентина. Още в първия кръг той получи червен картон за сбиване със съперник и финишира едва с 8 попадения в първенството. На всичкото отгоре през март Едмундо бе осъден на 4 г. затвор в родината си, заради предизвикана автомобилна катастрофа.

Натурализираният „белгиец“ Луис Оливейра (иначе сънародник на Едмундо) вече вървеше по пътя към залеза. Той вкара скромните 2 попадения, но пък ролята му в онзи тим беше преди всичко на помощник на Батигол.

През ноември той пострада от собствените си тифози – на мача с Грасхопърс за Купата на УЕФА те замериха с бомбичка страничния съдия, заради което пострада слухът на намиращия се наблизо Оливейра.

Най-скъпото попълнение на Фиорентина през въпросния сезон Йорг Хайнрих стана основен ляв халф, като подари на тифозите няколко спорадични фойерверка – например гол при обрата над Интер (3:1) и още две попадения във втория полусезон.

Вратарят Франческо Толдо – една от перлите на „виолетовите“ по онова време, изигра 33 мача в шампионата, като в 1/3 от тях запази мрежата си суха.

Друг основен футболист на флорентинци беше финият плеймейкър Руй Коща.

Маестрото от Португалия се разписа десет пъти и взе участие в повечето голови акции на тима си.

Купеният за 12 млрд. лири Морено Торичели (малко над 6 млн. евро днешни пари) изигра сезон 1998/99 като десен бек, като записа на сметката си 9 жълти картона, но и цели 2 гола.

25-годишният полузащитник Паскуале Падалино се отчете с 3 гола, но се превърна в един от антигероите на „виолетовите“. В гостуването на един от преките конкуренти Лацио през януари той посече Марсело Салас, получи директен червен картон, а Синиша Михайлович оформи крайното 2:0 с удар от около 25-30 метра.

За 20 години в професионалния футбол Томаш Репка получи 20 червени картона. През сезон 1998/99 той заработи петия от тях.

Ето как описа по-късно този епизод самият чех.

„Краят на сезона вече наближаваше, играеше се 26-ият кръг. Посрещнахме Фиорентина у дома. Водехме с 1:0, като мачът беше нервен, имаше много провокации и груби прояви. Не помня кой беше съдията, но мога да кажа, че не се справи по най-добрия начин. В 73-ата мин. той свирна дузпа, вкарана от Симоне Индзаги. Побеснях и се нахвърлих върху рефера. Казах му някои неща на италиански и той веднага посегна към джобчето си за червения картон. За мой късмет, все пак бихме“.

Името на злополучния съдия, между другото, е Пиерлуиджи Колина.

Основен опорен халф на Фиорентина по онова време пък беше Сандро Коис. Той се разписа с глава в единия от финалните мачове за Купата на Италия срещу Парма, но „Дуковете“, водени от бившия треньор на „виолетовите“ Малезани, спечелиха трофея с повече отбелязани голове на чужд терен.

През януари 1999 Габриел Батистута, който през лятото бе отказал трансфер в Парма, направи втория си хеттрик за сезона срещу Каляри, а собственикът на Фиорентина Виторио Чеки Гори, изпаднал в екстаз, го аплодира, покатерил се върху парапета на ВИП ложата.

През лятото на 2000 г. Джовани Трапатони бе поканен за селекционер на Италия, а Батистута отиде да става шампион в Рома. Две години по-късно пък Чеки Гори бе поставен под домашен арест заради обвинение в предизвикване на умишлен фалит на клуба и пране на пари.

Флорентинският клуб бе принуден да започне от нулата с ново название и място в Серия С2. Трябваха му 12 години, за да се завърне на върха в калчото.