Националният отбор на България е мръсна дума 20 години след САЩ 94

Преди 20 години по това време България още изтрезняваше от радостта, донесло лудото американско лято.

Христо Стоичков получи своята най-голяма лична награда – „Златната топка”, а всички футболисти от Пеневата чета бяха определяни като богове от нацията. Без значение дали са играли и минута на световното първенство, без значение дали са „сини” или „червени”.

20 години по-късно националният отбор на България е мръсна дума.

Спомене ли се името на някои от „Героите от Малта”, изригва вулкан от ругатни. Хората мразят отбора си, а факт е, че дори по физиономия не познават някои от футболистите.

Факт

Каква разлика само за 20 години! От четвърти в света до 1:1 с Малта.

Tweeeet me!

Най-голямата разлика естествено е в класата. Тогава блестяхме в Барселона, сега мъждукаме в Кубан. Всеки знае къде се извисява статуята на Колумб, а колко хора без карта знаят къде е Кубан?

И преди 20 години футболът в „А” група едва креташе.

Демократичното време и промените оказаха тежко влияние, но имахме футболисти за чудо и приказ. Дори един Илиан Илиев, играещ в Бенфика, не успя да се класира за мондиала. Резерви стояха играчи, всеки от които днес ще е лидер и достоен капитан.

Да направим сравнение между Пеневата чета от САЩ и Пеневата чета ІІ срещу Малта.

Вратари преди

Борислав Михайлов беше звезда на френския Милюз. За отбора изигра 65 мача за два сезона и беше един от най-ярките герои на световното.

Пламен Николов стана единственият вратар, който не пусна гол в САЩ. Пази само през вторто полувреме на малкия финал срещу Швеция и беше един от футболистите на Левски в състава.

Вратари сега

Николай Михайлов е резерва в турския Мерсин. Влиза, при това не винаги, само в мачовете за купата. За цялата 2014 година има не повече от 10 официални двубоя.

Владислав Стоянов е един от безспорните в сегашния състав заради изявите си в Лудогорец. Но все още е далеч от славна кариера в чужбина като единствения му пристан бе молдовският Шериф.

Защитниците преди

Емил Кременлиев бе от левскарската група на световното първенство. Изключително трудолюбив десен бек, който стигна до трансфер в Олимпиакос благодарение на изявите си в САЩ.

Трифон Иванов и до днес е прочут не само заради външния си вид, но и заради желязната си игра. По време на световното играеше за Ксамакс, но вече имаше и три години зад гърба си в Бетис. Мондиалът му уреди и най-бляскавия период в кариерата – Рапид (Виена), с който стигна до финал за КНК.

Цанко Цветанов бе безспорният ляв бек на Пеневата чета. И той замина за САЩ като футболист на Левски, за да премине след това в германския Валдхоф, а после и в Абърдийн.

Петър Хубчев бе мъдрецът в защитата на България. Спокоен и уверен, покриваше ситуациите, в които Трифон Иванов излизаше в атака. Отиде на световното като титуляр в Хамбургер, а през 1996-а игра и за Айнтрахт, където завърши кариерата си.

Николай Илиев бе позагубил блясъка си и затова няма нито минута в САЩ, въпреки че бе футболист на Рен.

А вече имаше опит в Болоня и Херта.

Илиян Киряков бе унивесалият жокер на Димитър Пенев. Можеше да запълни всяка пробойна в състава. На световното отиде като играч на испанския Мерида, след като бе играл и в Депортиво (Ла Коруня). По-късно кариерата му продължи в Анортозис и Абърдийн.

Ивайло Йорданов е в графата защитници, защото беше използван на този пост от Димитър Пенев. Три години преди световното първенство премина като голмайстор на „А” група от Локомотив (ГО) в Спортинг, където остана 10 години. Един от най-универсалните футболисти във футбола ни, можеше да играе на всеки пост.

Защитниците днес

Николай Бодуров премина във Фулъм и е един от малкото играещи постоянно наши легионери. Но отборът му е с най-слабата защита във втория ешалон на английския футбол. След мача с Малта си позволи да псува фенове в интернет.

В прав текст

Николай Бодуров премина във Фулъм и е един от малкото играещи постоянно наши легионери. След мача с Малта си позволи да псува фенове в интернет.

Александър Тунчев е разследван за черно тото заради престоя си в Локомотив (Пд).

Tweeeet me!

Александър Тунчев е разследван за черно тото заради престоя си в Локомотив (Пд). Въпреки че е един от най-добрите бранители в „А” група, не влезе в игра и едва ли някога повече ще е национал. Един от малкото, които могат да се похвалят с титли с два отбора – Локо и ЦСКА, както и сериозен трансфер – 1 милион лири в Лестър през 2008 г.

Страхил Попов е едно от откритията на Литекс, но много рядко попада в титулярния състав на националния отбор. В Ловеч също рядко се радва на победи в дербита.

Александър Александров е от лудогорската чета в националния отбор. Но не е твърд титуляр в Лудогорец. Преди това игра в Черно море.

Йордан Минев е един от най-често използваните при Любо Пенев играчи. Въпреки че не блести с много футболни достойнства, показва голямо сърце. Вече е в края на кариерата си, като преди това беше в ЦСКА без никакъв успех.

Станислав Манолев е от малкото наши футболисти днес, стигнали до гранд. Игра няколко сезона в ПСВ Айндховен, но беше освободен. През 2014 година мина първо през Кубан, сега е резерва в Динамо (Москва).

Веселин Минев причила не само по физиономия на близнака си Йордан. Компенсира със сърцата игра по-ограничените си качества. Защитникът на Левски е доста рисков заради груба игра. И той е в залеза на кариерата си, която е всичко друго, но не и бляскава.

Георги Терзиев е конкурентът на Александър Александров за място в защитата на Лудогорец и националния отбор. Преди това беше в Черноморец и засега е далеч от чуждестранен трансфер..

Халфовете преди

Златко Янков бе черноработникът в Пеневата чета. Даде гениалния пас към Йордан Лечков за победния гол срещу Германия. Световното първенство му уреди трансфер от Левски в германския Юрдинген, а после игра в Шампионската лига с Бешикташ.

Йордан Лечков е кошмарът за Германия. Заедно с Красимир Балъков можеше да матира всяка защита. Отиде на мондиала като суперзвезда в Хамбургер. След това направи трансфери в Марсилия и Бешикташ.

Даниел Боримиров бе жокер на Димитър Пенев подобно на Киряков. Вкара гол срещу Гърция и дузпа срещу Мексико. Мондиалът му помогна за трансфер от Левски в Мюнхен 1860, където изкара почти 9 години.

Георги Георгиев не успя да се пребори и за минута на световното заради огромната конкуренция.  Но отиде в САЩ като лидера на френския Милюз. Вече бе в края на кариерата си.

Красимир Балъков заслужи да е в идеалния отбор на мондиала. Магическият халф блестеше в Спортинг, а след страхотното си представяне отиде в Щутгарт и през 2003 година бе избран за играч №1 в историята на клуба.

Халфовете днес

Георги Миланов се лута между титуляр и резерва в ЦСКА (Москва). Той е един от малцината наши легионери, които играят често. И единственият, станал шампион в чужбина в голямо първенство през 2014 година. В националния отбор обаче беше сянка на себе си.

Михаил Александров също не е безспорен титуляр в Лудогорец. Крилото все още чака звездния си миг в националния. Като юноша на ЦСКА успя да отиде на пробив Ливърпул, после в Борудия (Дортмунд), но така и не изигра официален мач там.

Тодор Неделев е едно от най-големите разочарования на 2014 година. Звездата на Ботев направи трансфер за близо 3 милиона евро в Майнц, но миналата пролет изигра общо 16 минути. През есента стана част от втория тим на германците. Известен е в Майнц, че не иска да научи немски. В националния отбор също е резерва.

Светослав Дяков е лидер на Лудогорец. Един от малкото футболисти, които непрекъснато са на терена – и в клуба си, и в националния. Черноработник, който често си изкарва картони. Преди Лудогорец беше в Локомотив (Сф). Не блести на високо европейско ниво и не се чува за интерес от чужбина въпреки успехите на Лудогорец.

Георги Илиев игра през годината във втородивизионния китайски Шъдзяджуан и помогна на тима за промоцията в елита. В националния отбор ту е резерва, ту е титуляр. Вече в залеза си не е бъдеще за България. Върхът в кариерата му бе ЦСКА и титлата през 2008 година.

Ивайло Чочев е най-проспериращият наш футболист през годината. На 21 години от титуляр в ЦСКА премина за 2 милиона евро в Палермо. В Серия А има няколко мача като титуляр, но още не е изиграл и минута за националния отбор. Чочев вероятно ще е един от новите лидери на България.

Владимир Гаджев е вечният представител на Левски в тима. Често е на терена, но не може да се утвърди като лидер в националния. Във всяка пауза на нашето първенство се говори за трансфер на Гаджев, но той винаги остава в Левски.

Милен Гамаков от Ботев беше дебютантът в състава за Малта, който така и не влезе. Кариерата му засега е незабележима.

Нападателите преди

Христо Стоичков се овековечи като най-великия български футболист с представянето си на мондиала. Стана голмайстор №1, спечели „Златната топка”, взе за четвърти път титлата с Барселона. Всичко за него е казано.

Емил Костадинов изигра слабо световно първенство, но благодарение на неговия гол на „Парк де Пренс” България беше в САЩ. Нападателят на Порто направи трансфер в Депортиво (Ла Коруня) след мондиала, а след още 6 месеца отиде в Байерн.

Наско Сираков стана единственият български футболист с голове на две световни първенства. Легендата на Левски отиде на мондиала като един от „синия” тим. Преди това вече бе направил име в Сарагоса, Еспаньол и Ланс.

Петър Михтарски игра на мондиала катофутболист на Порто. В Португалия обаче не успя да направи сериозна кариера и се завърна в ЦСКА след световното. После премина в Майорка и Волфсбург.

Бончо Генчев е един от голмайсторите при паметните дузпи срещу Мексико. Заради голямата конкуренция игра много малко. На световното бе представител на Испуич, където отиде от Спортинг.

Петър Александров не игра и минута, въпреки че е трикратен голмайстор на швейцарското първенство – с Аарау, Ксамакс и Люцерн. Една от легендите на Славия, мина и през Левски.

Велко Йотов е друг нападател без минута в САЩ. На световното отиде като футболист на Еспаньол, а след него премина в аржентинския Нюелс Олд Бойс.

Ивайло Андонов е представителят на ЦСКА на мондиала. Веднага след него направи трансфер в Албасете, поледван от преминаване в Арминия. Също не игра на световното заради голямата конкуренция.

Нападателите днес

Александър Тонев става по-известен с наказанието си за расизъм. Кариерата му тръгна рязко нагоре след трансфера от ЦСКА в Лех. Но престоите в Астън Вила и след това в Селтик са основно на пейката.

Ивелин Попов се котира като една от звездите на националния отбор, която не блести в големите мачове. Много пъти се говореше за негов трансфер от Кубан в московски гранд или Астън Вила, но си седи в Краснодар. Изпусната дузпа и съмненията за бойкот срещу Любо Пенев може да са фатални за кариерата му.

Венцислав Христов е звезда само на Берое. Миналата пролет клубът не се разбра с ЦСКА и го прати в Металург (Донецк). В украинския клуб Христов почти не игра. Звездният му миг е победният гол срещу Азербайджан за 2:1 през септември.

Илиян Мицански е резерва в Карлсруе. Известен е с непостоянство. Вкарва два-три гола и след това изпада в дълги дупки. Карлсруе е четвъртият му втородивизионен германски тим след Кайзерслаутерн, Инголщад и Франкфурт. Никъде не направи име.

Андрей Гълъбинов изгря на родния хоризонт едва на 25 години. Живелият от дете в Италия нападател вкарваше често голове за Авелино, но го смени с Ливорно. Подобно на Мицански е непостоянен.

Това е положението, разликите са повече от очевидни.

За съжаление след няколко дни ще празнуваме или ще проклиняме 10 години от деня, в който четвъртите в света взеха властта в българския футбол. Велики футболисти, но скромни ръководители. Защото те трябваше да покажат какво са научили в чужбина и как се играе на световно първенство.

А сега на повечето от тях тегне черният печат с име Малта.